Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Абе гледам аз. Но ме карат да си мисля, че ще трябва да разкрия информацията за връзката между убийствата на Грифин и Канета с Брий Бомонт.
— И защо?
— За да докажа, че…
— Ти опитваш ли се да откриеш убиеца? С какво разполагат срещу тебе? С какво биха могли да разполагат?
— Не съм арестувал Бомонт.
— Знаеш ли къде се намира той?
— Не.
Харди едва не прихна.
— Ето, виждаш ли? Напълно основателна причина.
— Да, обаче се залавят за привидното. Те ми подхвърлят, че Рон е очевидният заподозрян, а аз не го търся. Прикривам го.
— Вместо това търсиш фактите. Какво ще кажеш? Нали уж така се работи?
— Зная, зная. — Глицки изпусна дълбока въздишка. — Прав си.
— Недостатъчно често — отвърна адвокатът, — но от време на време съм прав и случаят е точно такъв. — Макар че това си беше чиста фукня.
Всъщност положението бе по-лошо, отколкото подозираше Глицки. Дали има човек — бил той Рандъл, Прат или служителите от Вътрешните работи, — който би повярвал, че Харди е знаел за местонахождението на Рон Бомонт и не е споделил с приятеля си, лейтенанта? Едва ли.
И друго, ако сега кажеше на Глицки къде се намира Рон — а нямаше никакво намерение, — как би трябвало да постъпи приятелят му? Да се превърне в съучастник във федерално престъпление за отвличане ли? Да арестува Харди ли? Или — дори ако Харди успееше някак да изхитрува с фактите около Касандра — трябваше ли Глицки да вкара Рон в правораздавателната система и да се стигне точно до резултата, който Харди на такава висока цена се стремеше да избегне?
Не можеше да му каже. В никакъв случай.
Но ако не му кажеше, Глицки ставаше уязвим за обвиненията, които му предявяваха Рандъл и Прат, а те можеха да му струват работата, благонадеждността, честта.
— Какво? — попита Глицки.
— Нищо. Не зная. Просто едно хрумване. — Харди се престори, че рови из страниците по масичката пред него. — Ето — каза, — ето тук. Погребението на Брий.
— И какво за него?
Ловко извъртайки, ненавиждайки се за онова, което му се налагаше да извърши, адвокатът се зае да въведе Глицки в проблема. Уж току-що му бе хрумнало, каза, че в края на краищата Рон може би разполага с алиби за времето, когато е загинал Грифин. Може би свещеникът в… как се казваше църквата? „Света Катерина“ ли беше? Може би е прекарал деня с Рон или поне по-голямата му част, поемайки грижата за стотиците подробности?
Нима Ейб не си спомня? Когато съпругата му Фло почина, той още рано сутринта отиде в синагогата. Проверил ли е изобщо някой какво е правил Рон в деня на погребението на Брий? Нали тя в крайна сметка му е била сестра?
— Какво искаш да кажеш с това „сестра“?
Харди усети как лицето му пребледнява.
— „Сестра“ ли казах? Имах предвид „съпруга“. Погребението на съпругата му. Работата е там, че ако Рон има алиби за Грифин, значи не е убил Брий, нали така? Ако установиш това, натрий носа на Рандъл, че не прикриваш никого. Защо не престане да ти се пречка и не те остави да си гледаш работата?
Както седеше на ъгълчето на бюрото, Глицки незабавно взе решение и придърпа телефона.
— Номерът записан ли е там? На „Св. Катерина“?
Беше записан и когато пет минути по-късно остави слушалката, лейтенантът едва не се усмихваше, а побелелият белег върху устните му изпъкваше.
— Всичко би трябвало да става ето толкова лесно. Свещеникът е бил с Рон през целия ден. С децата. И още няколко души.
— Така изглежда. — Харди изигра задоволство, като се облегна на дивана и също се ухили. — Страхотно.
— Ако не страхотно, то поне добре. — Глицки не губеше нито секунда. — А това ни отвежда при Бакстър Торн, който, както ти сам изтъкна, е невероятно хлъзгав…
Прекъсна го чукане на вратата. Харди стана да отвори. В коридора стоеше Дейвид Фримън с ръце в джобовете.
— Петте минути изтекоха — натърти той.
— Още една — обади се Глицки.
Фримън го погледна, кимна и се обърна към Харди.
— Ако оттатък не остане никой, докато се наканиш да се върнеш, не обвинявай мен.
— Ей сега отивам. Обещавам.
Фримън вдигна рамене — беше опитал — и пое надолу по стълбите. Харди се изви към Ейб.
— Чу ли?
— Добре де. — Лейтенантът подаде на приятеля си книжната торба, която носеше. — Още материал за частната ти колекция. Снимки от колата на Грифин, от задната седалка и от описаното преди това. Инвентаризирани са само тъй наречените съществени материали, но можеш да огледаш снимките. Канета. Два записа от срещи, които може да ти потрябват.