Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Така казват. Ти откъде го познаваш?
— От училище. Помага в класа, понякога дежури в двора. Много е добър — повтори детето. — Боли ли те главата?
— Май да — отговори Харди. — Не спирам да я разтривам, а?
Харди бе усвоил навика да излиза от къщи, преди да връхлети щурата суматоха от приготвящите се за училище деца. Няколко години се бе старал да опитва и другата възможност, но ежедневното повторение го побъркваше. Излизаше раздразнен и отиваше на работа в такова състояние. Това се отразяваше на работоспособността, на работата му. А какво щяха да правят без нея?
През последните две години се събуждаше рано, изпиваше си кафето, прочиташе вестника. Влизаше в спалнята и събуждаше Франи с целувка. Понякога разговаряха — обсъждаха делничните подробности. После си вземаше довиждане с децата и излизаше.
Така че пропускаше утринния им ритуал, но през последните няколко месеца Винсънт се бе научил от време на време да приготвя закуска. Препечени Филийки, палачинки — „Само полуфабрикати обаче. Не ги бъркам аз“ — бъркани яйца, омлет.
— Само ми кажи какво искаш, и аз ще ти го приготвя.
— Нямаш ли нужда от помощ?
И познатият поглед:
— Тааатко!
Наблюдаваше как момчето му регулира пламъка под тигана, пуска вътре малко масло, сръчно счупва пет яйца в купа и ги бърка. Опита се да си спомни кога бе започнал сам да си приготвя закуската — навярно е бил на годините на Винсънт, ала някак не бе допускал, че неговият малчуган е толкова вещ. Още му бе рано. И дълго ще е така. Та той е още бебе.
Винсънт леко намали огъня.
— Обичам моите да са рохки, но мога да извадя своите, ако ги предпочиташ по-препържени. Мама и Беката ги обичат така. Препържени. Ноти сам знаеш. Мама казва, че винаги ти си приготвял закуската, така че сигурно знаеш, нали?
— Аха — пресипнало отвърна Харди. — Да.
Застанал до печката, Винсънт се извърна при този звук.
— Ей — тихичко произнесе момчето. — Добре ли си, татко?
Тъй като къщата взе да се размърдва, Винсънт се върна да тормози момичетата, а Харди отнесе куфарчето си в трапезарията, където имаше място да се разпростре. Чу, че Ерин шета из кухнята, но не надникна при него да му каже добро утро.
Снимките не изглеждаха толкова стряскащи на сутринта — тези предмети под задната седалка на Грифин в контрастни цветове. Опаковка от фруктова дъвка. Два билета. Пластмасово пликче за закуски с трохи в него. Квитанция от Централния гараж с дата 22.07.1995 — отпреди три години! Монети с обща стойност долар и трийсет и два цента. „Бадемова радост“ — Харди се обзалагаше, че сигурно вече е доста е изсъхнал.
Насили се да продължи, но все повече се убеждаваше, че няма да открие нищо. Просто боклукчийско кошче. Прелисти фотографиите — все същото: пак материали от каросерията на колата. Позлатена обвивка със следи от шоколад — пак сладкиши. Няколко пластмасови капачки от чаши с кафе и безалкохолни напитки. Люспи от слънчогледови семки.
Глицки предвидливо бе прибавил и копие от доклада за аутопсията на Грифин, както и окончателен опис на личните му принадлежности: връзка ключове, джобно ножче на швейцарската армия, половин пакет животоспасяващи материали, две химикалки, празна пластмасова чантичка за закуски.
На Харди всичко това не му говореше нищо. Пък и бе напълно убеден, че в лабораторията бяха изследвали всички предмети за отпечатъци от пръсти, мазнини, секреции и ги бяха подложили на всевъзможните тестове, които се провеждат, за да се открият или елиминират заподозрени.
Следващите страници съдържаха същите сведения за Фил Канета и колата му и той се оказа много по-взискателен към себе си от Карл Грифин, доколкото изобщо имаше нещо за гледане.
Ребека подаде глава откъм кухненската врата и засия в усмивка.
— А, ето те и теб. Много се радвам, че още си тук. — Приближи, целуна го по бузата и се сгуши в него.
Той също я целуна.
— И аз се радвам, че още съм тук. Къде е Касандра?
Тя остана притисната към него.
— Забравила е да си вземе дрехи, но аз й казах, че може да вземе от моите. Искаше да се убеди, че ти нямаш нищо против.
— Разбира се, че нямам.
— Тя ще ходи ли на училище? Защото е отсъствала няколко дни, нали знаеш. — Ребека снижи глас. — Според мен е малко нервна.
— Защо? Училището ли й липсва?
Дъщеричката му поклати глава.
— Безпокои се, че ще й се наложи да се мести. Каза, че ти им помагаш, но все пак се тревожи.
— Тя ли ти каза?
— Татко — отвърна Ребека сериозно, — ние си казваме всичко. Тя е най-добрата ми приятелка. — Озърна се да се увери, че са сами в стаята. — Тревожи се и за още нещо. Познаваш ли Мари?