Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
Но Рон не се отказа от предизвикателния си тон:
— И това ще си ти, така ли?
Внезапно на Харди му дойде до гуша — Мари, Рон и децата можеха да се правят, че разиграват пиеса, която ще свърши утре, но ставащото не беше пиеса и Харди бе убеден до дъното на душата си, че тя няма да свърши, докато самият той не я приключи. Крайчетата на устните му се повдигнаха, макар това да бе по-скоро гримаса, отколкото усмивка.
— Точно така, приятелю, ще бъда аз.
Рон стоеше до прозореца. Харди различи навън кутийките по склоновете на Туин Пийкс. С почуда установи, че все още е светло. Мъглата се бе приповдигнала като нисък похлупак — опушен и мръсен.
— Рон!
Отново се възцари продължително мълчание.
— Нямам друг избор, нали?
— Боя се, че не.
Загледа се през прозореца, после се обърна и приближи до кухненската маса. Отпусна се тежко на мястото си, отново завъртя бутилката с бира, вдигна очи към Харди.
— Ще дойда.
Харди се взря в него.
— Сигурен ли си?
Рон объркано разтърси глава. Вече не се колебаеше. Бе взел решение.
— Да, сигурен съм. — Вдигна поглед и опита да се усмихне. Харди го бе приклещил и бе нанесъл удара си. Щеше да дойде. Естествено. Налагаше се. Нямаше друг избор.
Адвокатът въздъхна с видимо облекчение.
— Добре тогава. Ще те взема оттук в осем и половина. Как ти се струва?
— Става — отзова се Рон. — В осем и половина. Прекрасно. Ще бъда готов.
— Идеално. — Харди за втори път въздъхна победоносно. Протегна ръка през масата. — Извинявай, че беше толкова трудно, но ще свършим работа, повярвай ми. И благодаря за днешното ти съдействие.
Разговорът им бе приключен. Рон повторно разтърси ръката на Харди. Щом стигнаха до външната врата, адвокатът спря.
— О, още една дреболия. Мога ли за секунда да поговоря насаме с Касандра?
Лицето на Рон се помрачи. Но адвокатът, очаквал неодобрителна реакция, пусна една мъжка усмивка и сложи ръка на рамото му.
— Тя е мой приятел, не забравяй. Нали тя ме забърка в цялата тази история с всички вас? Няма да е справедливо, ако не я посветим в замисъла си, не смяташ ли?
Чакаха на площадката пред апартамента.
Рон, Мари и децата вземаха нещата на игра и Харди превърна личната им тайна с Касандра в част от играта. Татко й е казал, че може да се довери на господин Харди, нали? Ако иска още веднъж да се увери, могат да го повикат тук, навън, и да го попитат, но пък има опасност Макс да чуе.
Налагало се да поговори с нея насаме тук, навън, на площадката, защото татко й не искал Макс да се разстрои, че пуска само нея да пренощува при Ребека Харди.
Очичките й заблестяха от вълнение.
— При Ребека ли ще нощувам? Много обичам.
И Макс щели да поканят, но татко й казал на Харди, че братчето й трябвало да се наспи добре след снощните кошмари. Винсънт щял да го преживее тежко, но щял да разбере.
Не. Нямало защо да се връща в апартамента. Ребека имала още една четка за зъби. Щяла да й даде някоя от пижамките си. Щяло да бъде страхотно.
Но трябвало бързичко да стигнат до колата на господин Харди. Налагало се да изчезнат, преди Макс да е разбрал. Иначе ще трябва тя да остане тук и да се лиши от гостуването.
Спря след пет пресечки и наля десетина литра, а Касандра чакаше в колата. Още на бензиностанцията, без да откъсва очи от нея, пусна двайсет и пет цента в телефонния апарат.
Гласът на Мари пресекваше от тревога, но пък и той не й даде време да говори.
— В осем и половина ще чакам долу, както се уговорихме с Рон. Касандра е добре.
Досега не бе виждал Ерин Кокран толкова вбесена и си помисли, че в сравнение със съпруга й Ед, когато той се прибра след работа у дома, гневът й изглежда безобиден като ланшния сняг. Но загрижеността за разбиранията на околните вече не му влизаше в работата. Караше я на интуиция и навивка, а ако хората, които обича, не приемат действията му, ще трябва да се примирят. Не разполагаше с време.
— Взех я назаем — обясни. — Само за една нощ.
— Това не е шега, Дизмъс.
— Не го смятам за шега. Съзнавам, че е изключително сериозно.
Тя направо го грабна за яката и от задния двор го завлече в къщата. Децата, забравили за всичко на света, бяха изцяло погълнати от приспособлението, което си бяха измайсторили от огромен кашон, въжета, няколко пластмасови стола и едно одеяло. Ерин им хвърли едно око, за да се убеди, че не обръщат внимание на възрастните. И пак впи поглед в Харди.
— Не мога да повярвам, че молиш мен и Ед да участваме в подобно нещо.
— Няма друг начин, Ерин.
— Направо не вярвам на ушите си. Ами ако полицията…