Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
Към два часа, след пет все по-строги посещения от страна на възрастните, децата престанаха да вдигат шум. Харди, легнал на дивана в дневната, чу часовникът да бие още два пъти, преди да заспи.
Разтърка очи, за да не парят. Захарта не подобри вкуса на кафето и той остави чашата, и взе да разтрива дясното си слепоочие, което тъпо го наболяваше.
Бе денят на изборите. Статиите не криеха кой знае какви изненади. Отравянето с МТБЕ и последвалата паника — както и неубедителната реакция на опонента му, — бяха дали на Деймън Кери в последния момент преднина от три пункта и той, макар и с нищожна разлика, вече наистина оглавяваше класацията. „Кроникъл“ го препоръчваше на избирателите.
Адвокатът с удоволствие отбеляза, че клеветническите заплахи на Бакстър Торн, изглежда, не бяха разубедили Джеф Елиът. Рубриката му „Градски клюки“ не отправяше каквито и да е преки обвинения към Торн, но успяваше да изложи редица факти по начин, който навеждаше на доста неласкави изводи. Репортерът обещаваше по-нататъшно разследване.
Внезапно до лакътя му изникна Винсънт. Пижамата му представляваше подобие на кардиналските облекла на Марк Макгайър. Подстриганата му на стъпала коса бе с един оттенък по-тъмна, отколкото на сестра му, но не излизаше от категорията на жълтеникавочервените. Ушите му стърчаха, а лицето му, с изключение на носа, който бе наследил от Франи — бе точно копие на Харди.
— Главата ли те боли? Защо си търкаш слепоочията?
Харди го привлече към себе си и му разроши косата.
— Здрасти, хлапе. Защо си станал толкова рано?
— Не е рано.
— Е, не е късно, а ти заспа едва в два.
— Не съм виновен аз — отвърна Винсънт. — Момичетата са криви. Заспах веднага, щом си побъбрихме. Татко!
— Какво?
— Искам да те питам едно нещо.
Харди копнееше за деня, когато Винсънт щеше направо да пита, без първо да обявява намерението си да зададе въпрос, но засега можеше само да въздъхне.
— Давай — насърчи го.
— Защо не поканихте и Макс? Как така все Беката води приятелките си да нощуват у нас и няма отърване от всякакви момичета, пък те не искат да си играят с мен?
— Това за един въпрос ли го броиш? — Все пак бащата отдръпна стола и взе момчето в скута си. От сина му все още дъхтеше на спящо дете и Харди го държа притиснат до себе си толкова дълго, колкото смяташе, че Винсънт ще издържи — навярно две секунди. — Знаеш ли колко ми липсваше?
— И ти на мен — отвърна момчето от кумова срама. — Ама напоследък си все зает — добави то, повтаряйки като папагалче оправданието, с което Франи без всякакво съмнение неизменно го бе извинявала. — Знаем, че е така. Обаче мама наистина ми липсва. А ти каза, че тя днес ще си дойде. Нали днес?
Харди се опита да не обръща внимание на острата болка, която го прониза при думите на сина му.
— Така сме го замислили. — И за да се измъкне, додаде: — Така се надявам.
Личицето на Винсънт тутакси се помрачи.
— Значи може да не си дойде. Стори ми се, че ти каза днес.
— Днес ще бъде. Не се безпокой.
— Тогава защо каза, че се надяваш?
— Шшшт. Да не събудим някого.
— Ама защо каза така?
— Не зная, Вин. Сигурно, защото го искам не по-малко от теб. Просто така се казва. Днес мама ще си дойде. — Едва не добави „обещавам“, но размисли. Всяко обещание, особено пред децата му, бе свещено.
Очите на момчето светнаха.
— У дома ли? В истинската ни къща ли? Ами тя нали изгоря?
Харди разтри гръбчето на сина си и поклати глава. Внимателно подбра думите си:
— Дом и къща не са едно и също нещо, Вин. Домът е там, където всички живеем заедно.
— А ние къде ще живеем тогава?
— Още не съм съвсем наясно, приятелче. Скоро ще си намерим някакво жилище, докато си поправим къщата, а засега ще можем да останем у дядо и баба. Няма за какво да се безпокоиш, нали?
— Добре.
— Обещаваш ли?
Винсънт вдигна рамене.
— Да. Щом татко казва да не се тревожи, значи точка. Всичко ще се оправи.
„Моля те, Господи — помоли се Харди, — нека не остане излъгана вярата му в мен!“
— А Макс защо не можа да дойде? — върна се отново към изходната точка детето.
— Искаш да знаеш истинската причина ли? Не беше се наспал предишната нощ и татко му реши, че за него няма да е добре.
Винсънт за миг се замисли над отговора му.
— Татко му е много добър — каза простичко.
Харди можа само да кимне безмълвно. Точно това му липсваше: още един безплатен адвокат на Рон Бомонт в лицето на невинния му, добросърдечен син.