Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
И друго — Кери има „Глок“. Намира се там, където ни каза, и с него не е стреляно, откакто е бил чистен за последен път — според мен отпреди година, а вероятно нито веднъж. Разбира се, не му се е налагало да стреля с него, ако го е насочил достатъчно убедително.
И накрая, зная, че те чакат долу, но ето и съкратената версия на Торн. Ще ти се прииска да я чуеш, повярвай ми. — Когато приключи с идиотската, но напълно недоказуема информация за бензина и едно от слончетата на Харди в джоба на палтото на Торн, адвокатът попита дали са открили каквито и да е доказателства за връзките му със СКО, отравянето с МТБЕ или някакви други терористични акции.
Отговорът бе отрицателен, но утре Глицки щеше да издейства повторно разрешение и щеше да прати два екипа от следователи и компютърни специалисти както в апартамента, така и в офиса на ФМК. Щяло да бъде цялостно претърсване, с разпечатка от телефонните разговори и данни за изтрити дискети — с екипи от експерти.
— Откъде ще ги вземеш? — попита го Харди. — Мислех, че имаш още седем убийства и никакви служители.
— Прехвърлям още хора — простичко отговори лейтенантът. Поеха към стълбището. — Отработвам нов начин за управление, наречен „Прави каквото нареди шефът и виж дали животът ти няма да се оправи“.
— Допада ми.
— И на мен. Мисля, че ще даде резултати. А в случай, че не даде, винаги можем да се обърнем към ФБР.
Оказа се, че никой в „Солариума“ не си е тръгнал за вкъщи, макар завръщането на Харди да не стана повод за най-топлия прием, на който някога се е радвал. Все пак момчетата довършиха работата си, напуснаха кантората и се пръснаха да разнасят лошите новини на Кери, Валънс, Пиърс, Торн, Дейвид Глен. На всички, за които Харди се бе сетил.
Освен това, след дълги спорове, Харди и Фримън решиха да връчат призовки както на Рандъл, така и на Прат. Ще бъдат принудени да се явят пред съдия Брон за разпита на Харди и тежко им и горко тогава!
Не бе сигурен, че ще призове всички тези хора като свидетели, та дори и по-голямата част от тях. Но искаше да си запази изходи, а обратите в този случай вече го бяха изненадвали достатъчно често. За нищо на света нямаше да допусне неприятни изненади в съда.
Подобна стратегия обаче криеше и известни опасности. Подобен разширен обсег представляваше злоупотреба с авторитета на призовката и Харди можеше да си докара дори порицание от щатската адвокатска колегия, обвинение в незачитане, насочено към самия него, но той вече отхвърляше подобни съображения. Ако стратегията му се провали, незачитането щеше да му бъде последна грижа.
И най-сетне към девет и нещо дори и Фримън си събра чукалата и си тръгна, оставяйки го сам в кантората му на горния етаж с разпилените отпреде му страници, със скован от важността на взетото решение, от неосъществимостта на набелязаното разум.
„Ако Рон има алиби за Грифин, значи не е убил Брий, нали така?“
Собствените му думи, отправени към Глицки, не му даваха мира. Преди да ги изрече, беше ги използвал да убеди сам себе си и им вярваше безусловно. Толкова бе логично, че нямаше как да не е вярно: Грифин е разследвал убийството на Брий и е бил убит. Както и Канета. Следователно всички те бяха свързани по някакъв начин.
Ами ако не бяха?
Ами ако Карл Грифин, ровичкайки се по обичая си в живота на другите, се е натъкнал на неприятна истина за последния човек, който според записките му го е видял жив — Бакстър Торн? Ами ако Фил Канета, натъквайки се на тандема Торн-Валънс, след като си бе тръгнал от Харди и Фримън в събота през нощта, е хукнал сам да гони славата — да отведе убиеца на полицай на всичките ония чиновничета в отдел „Убийства“? И го е подценил?
Торн.
Опасен, решителен, ненатрапчиво самоуверен човек на действието, вече въоръжен с пистолета на Грифин, с повишена възбудимост от подпалването на къщата му. Или пък е станало, когато след убийството на Канета се е почувствал направо непобедим?
Но тогава, разбира се, оставаше Брий. И съвсем друг убиец.
Гостите на Дейвид Глен започваха да пристигат. Каза, че искал да помогне на Харди за 902, но не можел току-така да го пусне в апартамент на наемател. За такова нещо можели да го уволнят. Защо Харди не доведял лейтенанта или не донесял разрешение, както миналия път?
Но ето че пак — осъзна мъчително адвокатът — не можеше да се обърне към Глицки. И причината бе по-лична, по-непреодолима, от всичко, на което вероятно би се натъкнал.
Причината бе Франи.
Ако Рита Браунинг — невидимата Рита Браунинг — бе още една от самоличностите в кредитните карти на Рон Бомонт, ако в края на краищата Грифин е открил часовника „Мовадо“ в 902, а не в апартамента на Брий…