Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
Не биваше да допуска Глицки да се добере до Рон. Можеше да мине и без арест, и без полицейски разпит. Защото ако Рон продължи да отрича каквото и да било свое участие в убийството — а почти нямаше съмнение, че той точно така ще направи, — Франи все така ще му вярва. И дори по-лошо: тя ще вярва и че правораздавателната система е предала Рон. Приятелят й я бе предал.
Съпругът й също.
И ако все пак Рон е убил Брий, Глицки изобщо не можеше да му помогне — неговото участие бе изключено.
Рон ще трябва да го заяви сам. Пред Франи. Пред целия съд.
Трябваше да тръгва, да види децата, да се увери, че Касандра е на сигурно място. Отпуснат, почти излегнат на дивана, вдигна дясната си ръка пред очите, за да се предпази от осветлението. Лявата му ръка напипа снимките, които Глицки му бе оставил — ясни фотоси в едър план на предметите под задната седалка в колата на Карл Грифин. А после идваха и документите: докладът от аутопсията на Канета, неговата кола. Разговори, разпити.
Насили се да стане, отнесе материалите на бюрото си и отиде в края на коридора да наплиска лицето си. Когато се върна, постоя един миг в нерешителност: изобщо не бе в състояние да анализира каквато и да е част от тях. Какъв смисъл имаше да се захваща?
Но сам знаеше, че го изкушава дяволът.
Ето защо започна, но след бърз оглед осъзна, че в момента не бе подготвен да схване каквото и да е от снимките на боклуците, обвивките от храна и чипс, намерени под седалката в колата на Грифин. Щеше да опита пак утре сутрин, но не очакваше нищо. Вместо това се зае със записите и постави една от микрокасетите в портативния си магнетофон.
Изслуша разбираемо подразнения, но в крайна сметка приел да съдейства Джим Пиърс, който разговаряше в кабинета си с Тайлър Коулман — за пореден път. Следваха Глицки, Харди, Кери и Валънс от снощи.
Осъзна, че този случай — а може би случаи? — навярно е влязъл под кожата и на Глицки. Лейтенантът спешно бе поискал копия от всичко, което бе връчил на Харди, и бе висял на главата на хората си, докато не се увери, че всичко е изпълнено.
И най-вече от аутопсията на Канета. Моргата се пукаше по шевовете от трупове, но следователят по смъртните случаи бе започнал с Канета. Адвокатът мрачно съобрази, че това може би в крайна сметка не се дължи на влиянието на Глицки, а е последна проява на почит към полицай, загинал при изпълнение на служебните си задължения.
Занимаваше се с материалите вече час и ефектът от наплискването със студена вода отдавна се бе изпарил. И в момента пред очите му се намираше протоколът от аутопсията на Фил Канета. Входни рани, изходни рани. Обля го нова вълна от преумора и той затвори очи, за да се предпази от нея.
И от още една мъчителна истина: ако не бе наел Канета, човекът щеше да е жив. Образът му изплува пред очите на адвоката: само преди два дни Канета се наслаждаваше до немай-къде на сандвича си с мортадела, на пурата си в събота вечерта в кантората на Фримън. Сержантът бе толкова жизнен — изцяло отдаден на вкусовете си, подвластен на любовни бури, спъвани от задълженията му, съвсем като Харди, а ето че за един само ден се бе превърнал в прах.
Дрехи. Барутни обгаряния. Редом с медицинските и химични анализи на съставките от захари, скорбяла и въглероди, някой от службата за разследване на смъртните случаи — може би по искане на Глицки — бе записал в полето на достъпен за непрофесионалисти език стомашното съдържание на Канета. Храна на ченге. Последният му бургер с кафе и десерт: шоколад, телешко, картофи, бадеми, хляб, туршия. Харди го прегледа и продължи със съдържанието на алкохол и никотин в кръвта…
Притвори очи и отново видя лицето на Канета на пейката на площад „Уошингтън“ със светнали от спомена за Брий Бомонт очи, с простичката наслада от вкусния сандвич.
Стига, стига, стига.
Прелисти напосоки оставащата купчина, която сякаш нямаше край. Кабинетът като че ли се сви и той пак затвори очи — само за миг. Стресна се, осъзнал, че навярно е задрямал. Ала не биваше да спира. Все още не знаеше…
Франи все така в затвора…
Обърна нова страница, мъчейки се да се съсредоточи. Нямаше смисъл. Едва различаваше буквите, а онези, които успяваше да различи, съставяха думи, чието значение му убягваше.
Част четвърта
37
Кафето имаше вкус на терпентин. Седнал до кухненската маса, изкъпан, избръснат и облечен, той си сипа още захар и разгърна сутрешния вестник.
Беше шест часът. Снощи се прибра у Кокранови малко след единайсет. И трите деца, както и възрастните, още не си бяха легнали. Въпреки донасящия се от спалнята кикот, настроението в къщата бе не по-ведро, отколкото в операционна.