Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Но защо изобщо се е съгласила на такава стъпка? Имам предвид, че е крайно необичайно…
— Все заради същото. И да съм смятал, че са ме възпитавали традиционно, поне бях скъсал с това възпитание на около двайсет. А Брий беше на двайсет и осем. Бе защитила доктората си и имаше новата си работа, но всъщност нямаше никакъв опит в реалния живот. И този замисъл внезапно й предложи някаква цел. Нямаше никакъв живот навън, а и обичаше децата. Така спасяваше живота им. Нали знаеш, когато човек е млад, смята, че разполага с безкрайно много време. Взема решения за цял живот все едно си избира чифт обувки.
Отново настъпи мълчание. И двамата бяха наясно за какво става дума.
— И какво стана? — попита най-накрая Харди. — Защо започна объркването?
По лицето на Рон отсреща се изписа истинска мъка.
— Поради най-естественото нещо на света — мрачно се отзова той. — Тя се влюби. Искаше да има свой живот, свое семейство. — Подвоуми се, но продължи: — А аз не й давах. Не исках да променям своя. Побеснях, като разбрах, че е бременна.
— От Кери.
Рон кимна.
— Канеше се да му каже. Така и не разбрах дали му е казала. Още един повод за разправии помежду ни.
— Един момент. Нали документите ви за самоличност са били наред, защо просто не сте се престорили, че се развеждате и тя да се ожени за Кери?
Рон поклати отрицателно глава.
— За бъдещия губернатор? Изключено. За всеки друг — да, но ако станеше първа дама на Калифорния, хората щяха да умрат от любопитство каква е била в миналото. И всичко щеше да излезе наяве.
— И какво й предлагаше ти? Какво бе решението според теб?
— Не зная. Мислех, че ще можем да се разделим без проблеми и да изчакаме една-две години. Да се отдалечим един от друг. Само да беше почакала…
— Но тя вече е била бременна. Чакала е достатъчно, не мислиш ли?
За чест на Рон, той се срамуваше от станалото.
— Тя направо ме навика. Кога щяла да живее свой живот? Как било възможно да съм такъв егоист след всичко, което била направила за мен и децата? — Пресрещна погледа на Харди. — И разбира се, имаше право.
Най-сетне стигнаха до същината на проблема.
Първоначално Рон от смайване не повярва на ушите си, че Харди изобщо го моли за подобно нещо. Очевидно било, че е невъзможно. Не можел да го направи. Стана, прекоси кухнята, отиде до умивалника и наплиска лицето си, а после се избърса с кърпата за чинии. За миг остана опрян на дланите си. Харди заговори на гърба му:
— Поканата не подлежи на пазарлъци, Рон. Трябва да се явиш.
Рон се извърна.
— Как е възможно да ме молиш за подобно нещо?
— Защото това е единственият начин.
— Изключено. Ще ме арестуват. Не бива да го допускам. Нали тъкмо за да го избегна, прибягнах до какво ли не.
— Рон, изслушай ме. — Харди се изправи с изопнато лице. — Няма да те разпитва разширеният състав от съдебни заседатели. Разискванията няма да са при закрити врати. Никой от обвинителите няма да е в състояние да те притиска. А освен това на мен ми е необходимо да присъстваш там. Заради Франи.
— Не разбирам защо.
— Простият отговор е защото, ако ти не седиш в съдебната зала, изслушване няма да има. Обещах на съдията.
— Но така…
Харди вдигна ръка и отсече:
— Чуй ме, Рон. Истинският отговор е, че трябва да си там, за да й кажеш, че може да говори. Всъщност не мисля, че ще се стигне дотам, но ако все пак се наложи.
По лицето на Рон се изписа вътрешната му борба.
— Но нали й написах бележка, че…
— Зная какво й написа — озъби се Харди. — Няма да свърши работа, нали ти казах. Тя си е изработила собствена представа за печелене на време и никой, освен теб, няма да промени решението й. — Сниши глас: — Дължиш й го, Рон. Знаеш, че е така. По дяволите, дължиш го на мен.
Рон повторно закрачи из кухнята. Помещението бе прекалено тясно. При прозореца спря, погледа навън в мрака почти минута, което изглеждаше прекалено дълго. Най-накрая се обърна.
— Знаеш ли кой е убил Брий?
— Зная, че не си ти. Мога да докажа, че не си ти.
— Чувал съм, че човек не може да докаже отрицание.
И Харди бе чувал същото. Но със съдействието на Глицки бе в състояние да предостави убедителен довод, че един и същ човек е убил Грифин, Канета и Брий. Следователно…
— Сигурно е вярно — отговори. — Само че понякога, ако човек си наеме достатъчно добър адвокат, може да създаде подобно впечатление.