Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Искаш да кажеш, че този глуповат селянин, когото ти смени…
— Не, не — прекъсна го пазачът и остави колелото. — Тези жени търсят младите и красивите като мен. Избират ни по снимка, разбира се. А онзи пазач им плаща с юаните, които припечелва от загубените вещи. Понякога се чудя дали изобщо има някаква печалба.
— Не ви разбирам вас, цивилните.
— Ще трябва да ви поправя, полковник. В истинския Китай аз съм капитан от Гуоминдана.
Джейсън не можеше да повярва на ушите си! Това, което чу, беше невероятно! В истинския Китай аз съм дясната ръка на Гуоминдана. Истинският Китай? Тайван ли? Боже мой, нима всичко беше започнало? Войната между двете държави Китай? За това ли се готвеха тези хора? Лудост! Повсеместна касапница! Далечният изток щеше да бъде заличен от лицето на земята! Господи!
Всичко това беше прекалено силно, прекалено страшно и наподобяваше катаклизъм. Той трябва да действа бързо, да спре всякаква мисъл и да се концентрира единствено върху това, което пряко му предстои. Погледна светещия циферблат на часовника си. Часът беше 8,54 и оставаше много малко време. Почака, докато офицерът мина покрай него, възседнал колелото, след което тихо и предпазливо се запровира през храстите, докато видя оградата. Той се приближи до нея, взе джобния си фенер и светна за два кратки мига, за да прецени размерите. Височината беше поне от четири метра и накрая се извиваше напред като ограда на затвор. Отгоре бяха намотани кълба от бодлива тел. Джейсън бръкна в джоба си, стисна дръжките на резачката и я извади. С лявата си ръка опипа преплитащите се снопове тел, които бяха най-близо до земята, и нагласи остриетата върху най-долния ред.
Ако Дейвид Уеб не беше така отчаян и Джейсън Борн — толкова яростен, задачата не би била изпълнима. Оградата не беше обикновена. Плетеницата метал беше много, много по-здрава от всяка друга, затворила най-опасните престъпници на земята. Всяка жица отнемаше всичката сила, която Джейсън имаше; движеше резачката напред-назад, докато успееше да я пререже. И успяваше, но бавно, скъпоценните минути се изнизваха.
Отново погледна часовника си. Той показваше 9,06. Като буташе с рамо, заровил крака в земята, той успя да наклони навътре правоъгълното парче, не по-дълго от половин метър. Пропълзя вътре, цялото му тяло се обливаше в пот и той остана на земята, дишайки тежко. Няма време. 9,08.
Изправи се несигурно на краката си, отърси глава и пое наляво, като се подпираше на оградата. След малко стигна до ъгъла, който беше точно пред паркинга. Осветеният портал остана на шейсет метра от лявата му страна.
Изведнъж първият автомобил пристигна. Беше руска лимузина ЗИЛ, произведена около седемдесета година. Тя влезе в паркинга и зае място най-вдясно. Слязоха шестима и с почти маршова стъпка се отправиха към пътя, който явно беше главната алея на резервата. Изчезнаха в тъмнината; останаха да се виждат само лъчите от фенерчетата, с които осветяваха пътя си. Джейсън внимателно наблюдаваше; той също щеше да тръгне натам.
Три минути по-късно, точно по разписание, втора кола влезе през портала и паркира до ЗИЛ-а. От задните врати слязоха трима, докато пътникът на предната седалка и шофьорът разговаряха. След секунди двамата мъже слязоха и Борн трябваше да сподави вика си, когато погледът му се фокусира върху пътника — висок и строен мъж с движения на котка, който заобиколи колата, за да се присъедини към шофьора. Това беше убиецът! Осуетяването на опита за атентат на летище Кай Так беше наложило необходимостта от клопката в Пекин. Този, който се опитваше да попречи на действията му, трябваше да бъде хванат и ликвидиран. Трябваше да има някаква провокация, която да стигне до създателя на убиеца, защото нямаше човек, който да познава по-добре тактиката на този наемник от онзи, който го беше учил да я използва. Кой искаше отмъщение повече от Французина? Кой можеше да даде по-ясна информация за другия Джейсън Борн? Д’Анжу беше ключът и клиентът на убиеца го знаеше.
Инстинктите на Джейсън Борн — същите, които вярно му бяха служили в отдалечената във времето „Медуза“, от която спомените бяха откъслечни, — инстинктите му бяха верни. Когато така добре скроеният капан в Мавзолея на Мао се провали и отгоре на всичко провалът беше придружен с оскверняването на храма, което щеше да разтърси цялата република, елитният кръг от конспиратори трябваше да се прегрупира бързо и скрито. Нямаха никакво време да отлагат следващите си ходове.
Най-важното от всичко си оставаше потайността. Където и да е мястото на срещата им, потайността беше най-силното им оръжие. „В истинския Китай аз съм капитан от Гуоминдана.“ Възможно ли беше всичко това?