Войната на вярата
- Автор: Модезит-младши Л. Е.
- Серия: Войната на вярата #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Здравка Ефтимова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Войната на вярата». Краткое содержание книги:
Ултийна се засмя тихо.
— Но така ми се искаше да те напляскам, когато направи онзи високомерен коментар… Че си си правил упражнения на пътечката за бягане на място повече от час. Изглеждаше така… така… като англичанин… беше толкова спокоен.
— Бях уморен и плувнал в пот, а ти изглеждаше толкова спретната и чиста — възрази Трайстин.
— Спретната ли? — Ултийна изсумтя.
— Спретната.
— Бихме могли да го преживеем още веднъж, но… — Тя отново го прегърна. — Но това е вече в миналото.
Той я притисна до себе си за миг.
След като отвърна на прегръдката му, Ултийна отстъпи назад.
— Глупаво е, а може би не е, но ти казах…
— Че не си момиче за любов преди битка, тъй да се каже.
Тя кимна и сведе поглед.
— Глупаво е. Аз съм майор и командир на кръстосвач, но някои неща не се променят.
— Ще ми се да знаех по-рано.
— Можеше да не научиш никога. Но вашата техничка помоли Гейлир да ѝ помогне — искали да ти направят прощален подарък. Дочух, че тръгваш и никой не знаеше къде. — Ултийна замълча, сивите ѝ очи заблестяха от неизтритите сълзи. — Ще ми се да имахме повече време. Ще ми се да го бях направила по-рано.
— Многото умуване след събитието оставя градината непрекопана, както винаги казва баща ми. — Трайстин отново я прегърна, този път по-нежно, ръката му помилва късата ѝ, тъмна коса. — Не знаех как, но се радвам, че ти знаеше как да го кажеш. Няма значение онова за любовта преди битката, защото… — Трайстин млъкна и преглътна мъчително. — Знаеш ли… Наистина мисля, че обърках конците…
— Ужасна игра на думи… — Ултийна поклати глава.
— И какво още има в мене?
— Повече неща, отколкото ти познаваш в себе си.
Отново останаха прегърнати за дълго, дълго време.
По-късно, след като бяха разменили още много думи, без да споменават нищо за любов, след още прегръдки, Ултийна се изправи и отметна назад късата си, черна коса.
— Дългът, отвратителният наш дълг ни зове.
— Както винаги… — Трайстин също чу предупреждението на вградения си нервен чип.
— Пази се, Трайстин.
— Аз ли? Ти си на бойната линия. Ти се пази.
Последна прегръдка, после двамата изопнаха униформите си — ежедневен костюм на пилот и зелена униформа, използвана при пътуване извън кораба. Ултийна се отправи с Трайстин до квартердека.
— Куфарите ви са тук, майор Десол — каза дежурната техничка, когато Трайстин спря в квартердека. Очите ѝ бяха сериозни, замислени. След малко тя добави: — Ще ни липсвате. Желая ви късмет.
— Благодаря. — Той се усмихна и на техничката, и на Ултийна.
Усмивката, която получи от Ултийна, беше повече от чиста формалност, ала все пак бе твърде сдържана. Сега той знаеше, че…
Докато вървеше към херметизационната камера на совалката, която щеше да го заведе до станцията на Мейра, Трайстин хвърли бърз поглед към Делта четири — просто стенд като всички други. Затворена врата, която не се различаваше от останалите. Поклати глава и стиснал куфарите си в ръце, се отправи към совалката. Защо не беше забелязал? Защо не бе забелязала тя?
Трайстин отново поклати глава. Това щеше ли да промени нещо? Командването не изпращаше хората там, където на тях им бе угодно. Поне… поне знаеше, че тя не е решителна и компетентна във всичко. Следващия път…
Преглътна с мъка. Щеше ли да има следващ път? Или щеше да попадне на кадър в новините, обявяващ, че кръстосвачът на коалицията „Мишима“ е изчезнал?
Опита се да прогони тази мисъл от съзнанието си. Трябваше да има следващ път. Трябваше. Но за Саля не е имало… нито за нейния майор. Трайстин стисна устни и продължи да крачи напред.
47.
Трайстин хвърли бърз поглед назад към подземната гара на совалката, прекара новата си военна лична карта през четящото устройство на пропускателния пункт и влезе в купето на метро-совалката, заедно с неколцина други мъже в униформа. Радваше се, че отново се прибира у дома, макар че местното време тук, в Камбрия, беше далеч преди разсъмване. На всяка планета имаше един-единствен сектор с широчина петнайсет градуса, където местното време съвпадаше със стандартното време на коалицията. Като се добавеше и транслационната грешка, човек трябваше след всяко междузвездно пътуване да се съобразява с местното време на планетата.