Войната на вярата
- Автор: Модезит-младши Л. Е.
- Серия: Войната на вярата #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Здравка Ефтимова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Войната на вярата». Краткое содержание книги:
— Екип на операция „Удар“, говори втори контролен модул на операция „Удар“. Върнете се в базата.
Трайстин погледна към Джеймс, докато командирът отговаряше на контролния модул. Едва сега осъзна, че Джеймс бе единственият старши офицер, оцелял след операцията. Трайстин не беше сигурен дали самият Джеймс го е знаел, преди да огледа дадените в битката жертви.
Лейтенантът отново изтри челото си. Трябваше да използва доста усилено пералната машина, когато се прибереше в контролната орбитална станция. Тази битка беше почти толкова страшна, колкото непрекъснато преследващия го кошмар.
Акумулаторите отново подаваха неравномерно мощност, предпазните щитове все още блестяха с кехлибарена светлина, повечето датчици работеха с понижен капацитет. Трайстин не успяваше да обобщи по-незначителните кехлибарени предупредителни сигнали.
Поне най-чувствителните дисплеи с фина настройка не засичаха присъствие на кораби-троиди в обсега си на действие, а това означаваше няколко месеца отсрочка — а може би и по-дълъг период — без битки.
И корабът, и екипажът имаха нужда от това.
Трайстин също.
Може би щеше да научи нещо за Саля… макар че едва ли някой знаеше. Пък и да знаеше, едва ли би му казал. Може би самият той щеше да осмисли тази война, която ставаше все по-интензивна, но същността ѝ оставаше непроменена. Може би щеше да разбере какво целят фарканите. Може би… Трайстин поклати глава.
В отсрещната страна на пилотската кабина Джеймс се намръщи.
45.
Трайстин насочи „Уилис“ към стенда на дока. По време на полета не бяха засекли нито троиди, нито други възвращенски кораби — понякога маршалът изпращаше кръстосвачите на разузнавателни обходи, за да се възползват от дисплеите с фина настройка и голям обсег на действие за откриване на вражески съдове в околното космическо пространство.
— Магнетизирайте опорните дискове.
Когато Трайстин и командирът завършиха проверката по изключване на корабните системи чрез вградените си нервни чипове и мрежата на кръстосвача, Трайстин усети, че Муриами вече е вдигнал механичните опори.
— Смяна в захранването.
— Имаме пълна готовност за смяната.
Когато гравитацията на орбиталната станция се установи и на кораба, лейтенант Десол се освободи от предпазните колани и се надигна от креслото.
— Командире? — долетя от квартердека.
— Да? — отговори Джеймс.
— Съобщение за лейтенант Десол — обяви Албертини. — Очакваха ни в станцията. Съобщение и за вас, командире.
Трайстин си наложи да поеме с бавни крачки към квартердека.
Албертини му подаде кутията, в която бе запечатано съобщението.
Трайстин още веднъж изтри чело с ръкава на униформата си, след това взе кутията и я отвори. Текстът върху първия лист хартия беше прост.
След осемнайсет дни — от първи Сикста — той щеше да стане майор Трайстин Десол.
Вторият сноп хартия съдържаше военната заповед. Той започна да я чете.
— Поздравления, Трайстин — върху лицето на Джеймс блесна момчешката усмивка. — Предполагам, че с известието те уведомяват за следното: ще бъдеш повишен в чин майор и си получил заповед, че ще поемеш командването на някой боен кораб.
— Може би… Наистина ме повишават в чин майор.
— Кога, сър? — попита Муриами.
— От първи Сикста. — Трайстин продължи да чете, като съсредоточаваше вниманието си върху ключовите думи.
Командирът бавно отвори кутията, в която бе запечатано съобщението до него. И той като Трайстин се намръщи.
След миг техникът Муриами, изгубил всякакво търпение, попита:
— Командире… сър, ако това не ви отнеме чак толкова много време… бихте ли ни казали какво става?
Трайстин отново погледна към заповедта си.
„… на или в дните около 15-и Септем 796 година… явете се в медицинския център в Камбрия във връзка с изследването на фарканите… След края на домашния си отпуск и не по-късно от 32-и Септем се явете в Щаба на военното командване… Ще получите нова задача…“
Още един общ медицински преглед на фарканите, не че имаше чак толкова нещо против… а след това щеше да получи някаква задача във военното командване? Сравнително скоро получили чина си майори напоследък не получаваха задачи във военното командване — до тях се добираха само кариеристите и некомпетентните в областта си офицери. Нима се бе провалил в изпълнението на някоя задача, без да узнае за провала си?