Войната на вярата

— Благодаря ви. Благодаря ви. — Той внимателно постави свитъка във втория куфар и после се изправи. — Ще го запазя завинаги.

— Все още ли не знаете къде са ви разпределили, сър? — попита старшата техничка.

— Не. Ами теб? — попита Трайстин.

— В заповедта ми пише: „Техническия екип на Фуджи“. — Кейко се усмихна. — В която и школа да ме изпратят, ще бъде добре, но смятат, че обучението ми ще бъде свързано с функциониране на бордовите системи.

Джеймс отново пристъпи напред.

— Ако някога мога да ти помогна с нещо, обади ми се, Трайстин. — Той пак разтърси ръката на по-младия мъж и се засмя. — Макар че приличаш на възвращенец, в теб има силно развито чувство за чест — дори по-голямо, отколкото някой би могъл да поиска за себе си.

— Благодаря ви. Наистина ще се обадя. — Трайстин имаше чувството, че всяка една от думите на Джеймс беше искрена. Един-единствен път изказването на командира не беше обмисляно, нито защитаваше някаква политическа цел.

Джеймс за последен път му подари момчешката си усмивка и Трайстин му се усмихна в отговор.

— Късмет, майоре — извика Албертини, когато Трайстин вдигна трите си куфара и прекоси херметизационната камера на излизане към външната орбитална станция.

— Дай им да разберат, майоре! — добави Муриами.

— Пазете се! — извика им Трайстин и излезе от херметизационната камера.

— Вие също, сър.

Няколко офицери кимнаха или махнаха с ръка, докато Трайстин вървеше по посока на стендовете Делта към кръстосвача „Мишима“.

— Да, сър? — попита стройната техничка, която охраняваше достъпа до стенд Делта четири.

— Майор Десол на разговор при майор Фрейър. Мисля, че…

— Командир Фрейър е в каютата си и ви очаква, сър.

— Мога ли да оставя куфарите си тук? Вероятно няма да се забавя. — Трайстин взе плика с документите от джоба на последния куфар.

— Да, сър. — Стройната техничка помогна на Трайстин да подреди всичките три куфара до преградата в квартердека — пространство далеч по-просторно на новия кръстосвач. — Сега сме в престой, така че няма никакъв проблем.

— Благодаря ви.

— Тръгнете напред, каютата на капитана е първата вляво.

— Разбрах.

Вратата беше открехната, когато Трайстин почука.

— Да? О, Трайстин, надявах се, че ще успееш да дойдеш. — Ултийна отвори вратата пред него. Беше облечена в стандартната пилотска униформа, върху която имаше старинни нашивки, изобразяващи крила и три успоредни линии под тях. Очите ѝ изглеждаха сиви и срещнаха погледа му.

Той сви рамене и се усмихна криво.

— Ето ме тук.