Войната на вярата
- Автор: Модезит-младши Л. Е.
- Серия: Войната на вярата #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Здравка Ефтимова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Войната на вярата». Краткое содержание книги:
Докато стигне от гарата до купето на метро-совалката, вече се бе зазорило. Беше ранна сутрин, когато совалката безшумно спря на спирка „Източна“. Трайстин взе трите си куфара и заедно с още десетина човека с военна униформа излезе сред жълтата светлина, разпръсквана от осветителните тела в подземната гара. Макар че светлината беше мека, тя размиваше разликите в цветовете между зелените и сивите плочки, с които бе застлан пода. Дори и в подземната гара въздухът ухаеше на топъл летен дъжд. Трайстин пое дълбоко дъх; радваше се, че е избягал от миризмата на пластмаса, озон, многократно преработвана вода и много хора, струпани на едно място — с изключение на една жена-майор, която едновременно бе открил и загубил.
Двама млади мъже, облечени в униформи на военното училище, които Трайстин не познаваше, се взряха в него, но бързо отклониха погледи встрани. Белокос мъж с военна стойка кимна учтиво и Трайстин отвърна на жеста. Майор Десол сложи личната си карта пред скенера на четящото устройство, където трябваше да заплати билета си и преглътна, когато видя цената — пет креда! Пътуването от гарата до спирка „Източна“ беше поскъпнало повече от два пъти в сравнение с последния път. Сви рамене. Бездруго нямаше къде да похарчи заплатата си досега.
Когато се изкачи на последната стълбищна площадка, видя, че вали слаб дъжд. Небето на изток бе загубило пурпурния си цвят, покрито с навъсени сиви дъждовни облаци. Той забърза по пътеката, прекосяваща малката градинка, за да хване електрическия влак. Когато се качи в купето, двама тъмнокоси младежи в училищни униформи отклониха втренчените си погледи от Трайстин, щом той седна на свободното място срещу тях. Единият от младежите заби върха на затворения си чадър в пода. Не бе необходимо Трайстин да засилва остротата на слуха си, за да долови шепота му.
— Възвращенец в наша униформа…
— Не е само униформа, млади господине. Аз съм роден тук. Тук се е родил и моят пра-прадядо и всеки един от моето семейство е служил на коалицията.
Двамата младежи настръхнаха, но никой от тях не отговори.
— Възвращенците отхвърлят хората, които не изглеждат и не мислят като тях. Винаги съм смятал, че ние ги превъзхождаме в това отношение.
Младежите не го погледнаха, нито реагираха с думи на изявлението му.
— Разбира се, сигурен съм, че познавате нещата далеч по-добре от мен. Та аз само съм се бил с възвращенците на граничната полоса и съм унищожил няколко от техните кораби-троиди.
Електрическият влак спря безшумно на следващата спирка; качиха се две момичета, които внимателно сгънаха чадърите си. Те заеха местата от редицата, разделена от местата на момчетата с тясна пътека. Момичето с кестенявата коса за миг погледна към Трайстин и му се усмихна плахо. Трайстин ѝ кимна в отговор, още преди влакът да потегли от спирката. Другото момиче, с тъмната като махагон коса, хвърли поглед към младежа, който бе забил върха на чадъра си в пода.
Ято предимно съвсем млади хелио-птици се спусна към електрическия влак, който намали скоростта си за втората спирка. Качиха се още две момчета в ученически униформи — единият беше висок светлокос младеж, който се засмя срамежливо към Трайстин.
— Още един от онези… — прошепна момчето пред Трайстин.
Майор Десол се усмихна на високия младеж, който седна зад двете момичета в редицата от другата страна на пътеката и каза тихо, без да насочва думите си конкретно към някого:
— Наистина е изумително защо някои млади хора смятат, че ниският ръст и ограниченият ум са белези на превъзходство. Питам се какво ли е станало с почтеността и доброто възпитание?
Двамата младежи пред Трайстин настръхнаха. Високото момче се усмихна по-широко, а момичето с кестенявата коса съвсем леко му кимна с глава.
Трайстин трябваше да слезе на третата спирка. Той кимна учтиво на двамата младежи, преди да прекара личната си карта през четящото устройство. Нито един от тях не отвърна на жеста му.
Както и билета за совалката, така и таксата за електрическия влак бе поскъпнала повече от два пъти. Трайстин поклати глава.
Когато излезе от купето, дочу как едното от момчетата изсъска:
— … и все пак той е мръсен възвращенец…