Войната на вярата
- Автор: Модезит-младши Л. Е.
- Серия: Войната на вярата #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Здравка Ефтимова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Войната на вярата». Краткое содержание книги:
Джеймс Сазаки се намръщи, а след това се усмихна.
— Какво има, сър? Ако мога да попитам… — добави Трайстин.
— Получих четири комплекта заповеди. Твоята — отново поздравления по този повод, заповедта на твоя заместник, моята, както и заповедта на моя заместник.
— Какво?
— Уточнено е коя кога влиза в сила. Ти си отиваш пръв; мястото ти временно ще заеме човекът, който всъщност ще стане командир на „Уилис“, когато напусна аз. А аз ще си отида, когато пристигне твоят заместник.
— Това е малко странно, нали?
— Всъщност не е. Подготвят те за нещо, Трайстин, но не бих могъл да ти кажа какво е то. — Джеймс отново се намръщи и Трайстин се запита дали командирът просто не се опитваше да го ободри. — Някой иска ти първо да се запознаеш как функционира по-голям кораб.
— А вие къде отивате, сър? — Трайстин се чудеше дали майорът най-сетне е получил повишение, ала не му се щеше да зададе този въпрос.
— В Управлението за стратегически анализи. — Джеймс се усмихна.
— Това означава ли, че…
— Напълно. Веднага мога да добавя към трите успоредни линии на нашивката си и триъгълник.
— В такъв случай заслужавате двойни поздравления.
— Сър? — умолително изрече Муриами.
Момчешката усмивка отново грейна върху лицето на Джеймс.
— Повишили са ме преди четиринадесет дни. Така че сега мога да добавя и триъгълник към нашивките си. Лейтенант Десол след осемнайсет дни ще стане майор. През следващия месец ще се яви майор Ватачи, който ще заеме мястото на майор Десол, докато се запознае с кораба. След това, около първи Октем, ще пристигне лейтенант Валада, а аз ще напусна. Ясно ли е?
— В общи линии — отговори Албертини. — Трябва да чакаме двамата нови офицери да свикнат с работата.
— Майор Ватачи е бил втори пилот на друг кръстосвач, а след това е командвал корвета.
— Изглежда, че този човек има внушителен опит — отбеляза Трайстин.
Джеймс кимна.
Трайстин отново погледна към заповедта си. Да се яви в щаба на командването за получаване на нова задача? Дали това беше добро или лошо? Не знаеше. Дори не познаваше друг пилот, който да е получавал подобна заповед.
— Често неопределени заповеди като тази означават нещо специално, което никой не иска да предава по мрежата. — Джеймс погледна към Трайстин. — Казах им, че ти си най-добрият пилот, с когото съм летял.
— Значи са питали?
— Преди известно време получих подробен въпросник от Отдела за специални поръчения към военното командване.
Трайстин се опита да не вдиша прекалено шумно въздуха, макар че му се щеше да го стори. Заповедта му можеше да се окаже много добра, но той все пак продължаваше да се съмнява. Наложи си да се усмихне.
— Време е да празнуваме.
— Как, лейтенант? Намираме се на външна орбитална станция.
— Не зная. Но съм сигурен, че командирът ще измисли някакъв начин.
Джеймс кимна леко с глава.
Трайстин затвори кутията със заповедта и я пъхна под мишница. Трябваше да обмисли толкова много неща… но те щяха да почакат малко.
46.
Трайстин обърна глава към куфарите, подредени на пода в неговата каюта, след това погледът му пробяга по купчинката от тънки листове хартия. Смачканият най-горен лист изглеждаше съвсем обикновен, макар че не беше.
Върху него бе написано:
„До майор Трайстин Десол:
Командващият офицер на кръстосвача «Мишима» моли за честта да я удостоите с присъствието си преди да отпътувате за получаване на нова бойна задача…“
Какво искаше Ултийна? Разписанията им почти никога не съвпадаха, защото „Уилис“ и „Мишима“ бяха разположени в двете противоположни секции, които се редуваха при изпълнение на разузнавателните полети с голям обсег на действие. А как някой би могъл просто да седне на приказки с командващия офицер на боен кръстосвач? Как дори да се добере до нея, за да я види? Не би могъл просто да поеме с бодра стъпка към херметизационната камера и да заяви, че е пристигнал да я поздрави.
Дори сега, единственият начин да се види с нея беше да използва времето между пристигането на майор Ватачи и следващата совалка до Мейра. Положението му беше същото като на майор Дониджър — куфарите му бяха приготвени, самият той бе готов да отпътува, когато ботушите на Елени Ватачи докоснаха пода на херметиза ционната камера. Джеймс бе леко изненадан, когато видя, че майор Елени Ватачи беше жена.