Покана за екзекуция (Романи)
- Автор: Набоков Владимир Владимирович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Искусство и дизайн
Электронная книга - «Покана за екзекуция (Романи)». Краткое содержание книги:
2
Две баронеси Корф са оставили следа в съдебните хроники на Париж; едната, братовчедка на моя прапрадядо, женен за дъщерята на Граун, била онази руска дама, която, намирайки се в Париж през 1791 година, услужила с паспорта и с пътната си карета (току-що направена по поръчка, великолепна, с високи червени колела, тапицирана отвътре с бяло утрехтско кадифе, със зелени щори и всякакви удобства, шестместна) на кралското семейство за прочутото му бягство във Варен (Мария Антоанета пътувала като мадам Де Корф или като нейна камериерка, кралят — или като гувернант на двете й деца, или като лакей). Другата, моята прабаба, половин век по-късно се забъркала в по-малко трагичен маскарад, прочетох тази история в доста пошлото френско списание „Illustratìon“ от 1859 г., стр. 251. Граф Де Морни давал маскен бал; на него поканил — цитирам източника — „une noble dame que la Russie a prêtée cet hiver à la France“43 — баронеса Корф c двете й дъщери. Мъжът й, Фердинанд Корф (1805–1869, праправнук на Граун по женска линия (очевидно не е бил наблизо, но за сметка на това с тях бил приятелят на семейството и годеник на една от дъщерите) на Мария Фердинандовна, 1842–1926), моят бъдещ дядо Дмитрий Набоков (1827–1904). За девойките по случай бала били поръчани костюми на цветарки по 225 франка единият, което тогава представлявало, по явно подривно марксистката забележка на репортера, шестстотин четирийсет и три дни „de nourriture, de loyer et d’entretien du père Crepìn“ (стойността на прехраната, жилището и обувките); очевидно тогава работникът е живял евтино. Обаче костюмите се сторили на баронесата прекалено деколтирани и тя отказала да ги вземе. Шивачката изпратила „huissier“ — съдебен пристав, след което моята прабаба, жена с буен нрав (и не чак толкова добродетелна, колкото би си помислил човек от реакцията й спрямо големите деколтета), дала шивачката под съд с оплакване, че безочливите мамзели, донесли премените, в отговор на думите й — такива деколтета не приличат на благородни девици, „se sont permis d’exposer des théories égalitaires du plus mouvais goût“ (си позволили да изкажат твърде вулгарни демократични теории). Освен това добавила, че вече било късно да се поръчват други костюми — и ридаещите дъщери не отишли на бала; че приставът и помагачите му се разположили в креслата, предоставяйки столовете на дамите; а най-вече, че този пристав посмял да заплашва с арест господин Набоков, „conseiller d’Etat, homme sage et plein de mesure“ (статски съветник, разсъдлив и уравновесен човек) само защото той се опитал да изхвърли пристава през прозореца. Не зная как е могло да се случи, но шивачката загубила делото, при което се наложило не само да върне парите за костюмите, но и да брои на ищцата и хиляда франка за моралните щети. И сметката на фамозната таратайка, представена от каретния майстор през пролетта на 1791 г. (за 5944 ливри), така си и останала неплатена.
43
Благородна дама, която Русия през тази зима зае на Франция (фр.). — Б.а.