Покана за екзекуция (Романи)
- Автор: Набоков Владимир Владимирович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Искусство и дизайн
Электронная книга - «Покана за екзекуция (Романи)». Краткое содержание книги:
Мама обичаше и всякакви други игри, а най-вече главоблъсканиците и картите. Под умело витаещите й ръце от хилядите изрязани парченца върху масата за карти постепенно възникваше картина от английския ловен живот и това, което отначало приличаше на конски крак, се оказваше част от планински бряст, а някъде неприлягащото бутонче (мамина дума за всяко заоблено нещо) изведнъж пасваше точно на петнистата конска задница и учудващо добре запълваше белотата, по-точно синевата, тъй като сукното на масичката за карти беше синьо. Това точно попълване ми доставяше като на зрител някакво и абстрактно, и осезателно удоволствие.
В началото на второто десетилетие от века бе я обзела страст към хазартните игри, особено към покера; последният беше внесен в Петербург благодарение на дипломатическия корпус, но по пътя от далечната Америка, преминавайки през сравнително близкия Париж, той стигна до нас с френските наименования на комбинациите като например brelan и couleur. Технически казано, това бе тъй нареченият draw poker с доста честите jackpot34 — и с джокера, който заместваше всяка карта. Мама понякога играеше до четири сутринта и по-късно си спомняше с наивен ужас как шофьорът я чакал през цялата мразовита нощ; всъщност чаят с ром в съчувствената кухня доста разкрасяваше тези вигилии35.
Най-любимото й лятно занимание беше ходенето за гъби. В оригинала на тази книга ми се наложи да подчертая разбираемото от само себе си за руския читател отсъствие на гастрономическо значение в тази работа. Но като се разговорих с московчани и с други руски провинциалисти, забелязах, че и те не разбират напълно някои тънкости, като например това, че гъбите козарки или, да речем, червените млечници и изобщо всичките примитивни агарикови с пластинчат хименофор напълно биваха игнорирани от познавачите, които беряха само класически здраво и заоблено изградените видове от рода Boletus, манатарката, брезовките, масловките. В кишаво време, особено през август, гъмжило от тези чудни растенийца наникваха из дебрите на парка, като ги насищаха с този мочурлив, засищащ мирис — смес от дъх на мъхове, на спарена шума и на компост от теменужки, — от който трепват и се издуват ноздрите на петербуржеца. Но през някои дни се налагаше дълго да се взираш и да шариш, докато откриеш семейство манатарки с тесни шапчици или мрамороподобен „хусар“, или блатната форма на хилавата белезникава брезовка.
Под ръмящия дъждец мама се впускаше самичка в дълъг път, взела кошничка — вечно изцапана отвътре в лилаво от боровинки. След около три часа от градинската площадка можеше да се види спретнатата й фигура с наметало с качулка как се приближава от мъглата на алеята; бисерният прах от ръмежа върху зеленикавокафявата вълна на наметалото образуваше около нея нещо като димен ореол. Ето, излязла от капещите и шумолящи сводове на парка, тя ме забелязва и лицето й веднага придобива странен, огорчен вид, което на пръв поглед би трябвало да означава несполука, но всъщност само скрива ревниво сдържаното щастие, гъбния късмет. Щом стига до мен, тя въздъхва от преувеличена умора и ръката, и рамото й отведнъж провисват, отпускат кошничката едва ли не до земята, за да подчертаят нейната тежест, нейната приказна пълнота.
До бялата, хлъзгава от влага градинска пейка с облегалка тя нарежда гъбите на концентрични кръгове върху облата желязна маса с дупка за оттичане по средата. Брои ги и ги сортира. Старите, омекнали отдолу, се изхвърлят; младите и здравите се обграждат с всячески грижи. След минута слугата ще ги отнесе в незнайно и безинтересно за нея място, но сега може да стои и тихо да им се радва. Спускайки се в червената бездна от навъсени облаци, точно преди залез се случваше слънцето да хвърли живописен лъч в градината и гъбите на масата лъсваха; върху някоя червена или кехлибаренокафява шапчица личеше залепнала тревичка; по някое защриховано извито краче бе полепнал по рождение мъх; и мъничката гъсеничка на педомерката, тръгнала към края на масата, като че наистина мереше нещо с две пръстчета на детска ръка, изопваше се бавно нагоре и търсеше неизвестния храст, от който се бе изтърсила.
34
Термини от покера; дро покер — покер с изтегляне на карти. — Б.пр.
35
Всенощно бдение при католиците, в древния Рим — нощна стража. — Б.пр.