Сенките

Достатъчно бе да го види, за да забрави напълно къде се намира. Би могла да бъде в пустинята, насред океана, на северния полюс и изобщо не би забелязала.

- Ела по-близо. - Той я повика с ръка. - До огъня.

Тялото й му се подчини без колебание, макар че отиваше при него, не при пламъците. А когато застана до него, той се поотдръпна, сякаш не искаше да я притеснява.

- Нека ти намеря нещо за сядане.

Преди да успее да му каже да не си прави труда, той се приближи до едно легло и вдигна дюшека отгоре му, заедно с няколко груби одеяла. Подреди ги грижливо и отново се отдръпна.

Сексът, който струеше от него, беше неустоим.

Колкото и хладнокръвен да се опитваше да изглежда, колкото и почтително да се държеше, майкен усещаше желанието му. И да, даде си сметка в този миг... именно затова бе рискувала толкова много, за да дойде тук.

Тя също го желаеше. Въпреки че това щеше да има опасни последици. Въпреки че беше безотговорно. Въпреки че нямаше никаква логика.

През целия си живот беше следвала правилата. Ала никаква отговорност, никой дълг не бе и наполовина така пленяващ, както той, а времето, което й оставаше дори за относителната свобода, с която разполагаше в момента, изтичаше.

Майкен се отпусна върху постелките, кръстосвайки крака под тежките си одежди.

- Ще седнеш ли до мен? Моля те.

- Сигурна ли си, че го искаш? - Извисяваше се над нея, а тъмното му лице поглъщаше игривата светлина.

- Да - прошепна тя.

Той се отпусна на колене, а очите му с натежали клепачи се плъзнаха по одеждите, които я покриваха от върха на главата до стъпалата.

- Ще ми позволиш ли да те видя? - попита с дрезгав глас.

Майкен преглътна мъчително. А после вдигна ръце към мрежичката, която закриваше лицето й... за да я задържи на мястото й.

- Боя се.

- От какво?

Ами ако не му харесаше онова, което щеше да види?

- Вече знам, че си красива - каза той, сякаш прочел мислите й.

- Откъде?

Той докосна масивните си гърди.

- Виждам те тук. Познавам те... тук. За мен ти си много красива, независимо как изглеждаш.

Давайки си мъчително ясно сметка за всичко, което не му беше казала за себе си, майкен прошепна:

- Ние не се познаваме.

- Това има ли значение за теб?

- Не.

- Нито пък за мен. - Той се намръщи и се загледа в огъня. -Последните няколко нощи, с всичко, което става покрай брат ми, наистина ми отвориха очите. Не искам да губя нито миг повече. Искам да живея, вместо да съществувам в тази неутрална зона, в очакване брадвата да се стовари върху главата ми.

- Брат ти... някога ще се върне ли в Територията? Чух, че... отказвал да изпълни дълга си, въпреки че кралицата се разпореди след края на траура...

Трябваше да спре. Притеснението беше прекалено силно. От нея се очакваше да отиде при своя мъж недокосната. А това нямаше да се случи.

Ала какво би могъл да й направи Помазаният? Това обвързване бе наложено насила и на двама им, а според традицията той бе на практика нейна собственост. Едно възражение от негова страна би било, все едно някой стол да се опита да възрази, че ще седнат отгоре му.