Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
- Ризата нека си стои. Нямам повече сили. - Трез улови ръката й и я подръпна да седне до бедрото му. - Не така възнамерявах да приключим вечерта.
Тя целуна дланта му.
- Какво друго мога да направя за теб?
- Просто ме остави да лежа тук през следващите шест-осем часа. И не се тревожи, както ти казах, всичко това - от главоболието до гаденето - е нормално. За съжаление.
- Какво го причинява?
- Стресът.
- Искаш ли да повикам Ай Ем?
- За нищо на света. Той и така си има предостатъчно неща на главата. Всъщност мисля, че именно заради него я получих.
- Нещо не е наред е брат ти?
Трез потъна в мълчание. На Селена й се искаше да продължи да разпитва, ала той беше болен.
- Не е нужно да си вървиш.
- Не искам да те притеснявам.
- Няма да ме притесняваш. - Той поглади ръката й със своята и устните му, единствената част от лицето му, която се виждаше, се извиха в усмивка. - Обожавам ръцете ти. Казвал съм ти го, нали? Толкова са гладки и меки... дълги пръсти...
Докато той прокарваше връхчетата на пръстите си от вътрешната страна на китката и по дланта й, Селена почувства как паниката й се стопява. Със ставите й вече всичко беше наред. Определено беше просто студът.
Малко по-късно той простена тихо, устните му се свиха, тялото му се напрегна. А после започна да преглъща.
- Искам да излезеш - промълви с усилие. - Съжалявам... не искам да видиш това...
- Сигурен ли си...
- Моля те. Веднага.
Това бе последното, което й се искаше да направи, но все пак се изправи на крака.
- Ще бъда в къщата. Няма да си тръгна. Повикай ме, ако...
Трез се обърна рязко на една страна и посегна към кошчето.
Спря, наведен над него, отвори очи и прикова замъглен поглед в нея.
- Трябва да излезеш още сега.
- Обичам те - каза Селена, докато се втурваше към вратата. - Ще ми се да можех да помогна.
Не беше сигурна дали изобщо я чу, а докато затваряше вратата след себе си, звуците от повръщане я накараха да потръпне. За частица от секундата се поколеба дали да не остане тук, в коридора пред стаята му, ала после, докато се чудеше къде да седне на пода, установи, че не е в състояние да откъсне ръка от бравата.
Дланта й беше замръзнала върху месинга.
* * *
- Естествено, че няма да спра. Не ставай глупав.
Докато разговаряше с братовчедите си в кухнята на своята стъклена къща, Асейл беше в отвратително настроение и въпросите на Ерик изобщо не помагаха.
-Но кралят...
- Няма никакво право да се бърка във въпроси, засягащи търговия с хората. - Удобно пропусна въпроса с конфликта на интереси. - И аз нямам никакво намерение да се подчиня на заповедта му.
- Как ще действаме тогава?
- Несъмнено е изпратил някой да ни проследи. Така бих постъпил аз на негово място. Искам да предупредите моя партньор. За малко ще преустановим операциите и ще разузнаем положението.
- Добре.
Двамата тръгнаха, а Асейл остана в кухнята, така че които и братя да се бяха разположили наоколо, да го виждат съвсем ясно. Извади стъкленицата с кокаин и установи, че за кой ли път, беше почти празна, но все пак имаше достатъчно за една доза.
След като я взе, отиде в кабинета в другата част на къщата. Там също имаше стъклени стени и той запали лампата на бюрото, така че да го виждат добре. След това се настани зад писалището и погледна купчините хартия, които беше натрупал. Банкови и брокерски сметки. Капиталовложения в Щатите и чужбина.
Те растяха, растяха, растяха.
Състоянието му бе преминало в нова фаза едва преди месец, когато изпраните на Каймановите острови пари бяха прехвърлени в законни сметки във Великобритания и Швейцария. Толкова много и те всички трупаха лихви и дивиденти.
Когато се залови с наркотърговията, малко след като преди около година пристигна в Америка от Древната страна, той беше повече от заможен, дори и по собствените си критерии. Сега състоянието му, разпределено в най-различни сметки, бе нараснало двойно.
Взе лист хартия наслуки и прегледа месечния си доклад. Дневният отчет на компютъра му бе още по-актуален. Въпреки богатството си, мисълта, че Рот се опитва да попречи на бизнеса му, го изпълваше с ярост до мозъка на костите. Макар и по причина, която не би признал пред никого.
Без това... той нямаше нищо.
Онова, което бе започнало като разширяване на европейския му бизнес, се бе превърнало в неговата raison d’être13, единствената цел в живота му, единственото, заради което вечер ставаше от леглото, обличаше се и излизаше навън. Ако трябваше да е откровен, открай време обичаше да прави пари. Ала от миналата зима насам...
Асейл изруга и като се облегна в кожения си стол, подпря глава на ръката си. След това, без да поглежда, бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади телефона си. Много отдавна беше запомнил номера на Сола наизуст.