Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
Запитай се какво ще остане за теб, когато аз си отида. Ако си откровен със себе си, не вярвам, че отговорът ще ти хареса повече, отколкото на мен.
Преди да си даде сметка, че е взел решение, вече се бе обърнал и отиваше към вестибюла. Застана на прага на сивото имение, брулен от вятъра...
...и полетя.
Докато се носеше към целта си, го връхлитаха образи от миналото: Трез, избягал от двореца. Самият той - превърнат в пленник, докато не обещае, че ще го върне обратно... което бе последното, което бе възнамерявал да стори. Дивото преследване. Ловната хижа в планината.
Когато отново прие физическите си очертания, за миг му прилоша при вида на занемарената, очукана от времето постройка, с грубите й вертикални летви и кедрови греди на покрива, и каменния комин, който стърчеше към небето като развален зъб. Беше... съвсем същата. Дори не горе-долу същата, с различни прозорци или избуяли храсталаци, или пък паднали дървета.
Не, за частица от секундата Ай Ем не бе сигурен дали това се случва сега, или преди години.
Тръсна глава и се приближи до входната врата. Пантите изскърцаха, докато я отваряше, но поне вече бе подготвен за това, което видя.
Съвсем същото. От разположението на аскетичната мебелировка до миризмата на отдавна угаснал огън и течението, нахлуващо през стените.
Затвори след себе си и тръгна наоколо, а грубо издяланите греди на пода тракаха и скърцаха под ботушите му. До камината от речни камъни откри солиден запас от дърва - очевидно последните ловци, използвали мястото, се бяха оказали послушни момченца, загрижени за благото на другите.
С разтреперани ръце той подреди няколко цепеници в огнището и пъхна шепа борови иглички отдолу. Извади запалката, която винаги носеше със себе си, благодарение на многото темпераментни газови котлони, с които му се беше налагало да работи, и запали огън.
Каза си, че е загуба на време и топлина. Тя нямаше да дойде. Естествено, че нямаше да дойде.
Той просто щеше да се помотае тук около половин час и да гледа как мозъкът му навлиза във все по-мрачни и опасни територии, след което щеше да угаси огъня и да се отправи към Колдуел.
Клубовете. Първо трябваше да провери клубовете, а после...
Изскърцването на отварящата се врата го накара да се вкамени. Миризмата на майкен изпълни вътрешността на къщата.
Ай Ем обърна рязко глава и вдигна очи. Тя стоеше на прага от плът и кръв, а одеждите й се развяваха на студения вятър, нахлуващ отвън.
Беше едновременно призрачна... и разтърсващо жива.
И докато я гледаше, Ай Ем разбра, без всякакво съмнение, защо бяха дошли.
53
МНОГО БАВНО, СЕЛЕНА ВЪРВЕШЕ ПО ТУНЕЛА КЪМ ТРЕНИРОВЪЧНИЯ център. Трябваше просто да поставя единия крак пред другия, от подножието на стъпалата, водещи в подземния коридор, до вратата на склада. Всеки път когато се налагаше да въведе код или да мине през някоя врата, тя очакваше да промени решението си. Да размисли. Да се обърне и да поеме обратно.
Вместо това не само стигна в кабинета на Тор, но и излезе през стъклената му врата и се озова в бетонния коридор от другата страна.
Клиниката бе на трийсетина метра и преди да отиде до нея, тя имаше куп други възможности - стаи за вдигане на тежести, фитнес, съблекални.
Краката й не спряха пред нито една от тези врати. Не, те я отведоха право до мястото, където се бе зарекла никога да не се върне доброволно.
Почукването й беше тихичко - възможност да не й отговорят, защото вътре нямаше никого (ура!), бяха заети да помагат на някого другиго (тъжно, но все пак - облекчение) или прекалено погълнати от работата си, за да я чуят (като да оставиш гласова поща на някого, с когото и без това не искаш да говориш). Доктор Джейн й отвори. И се сепна изненадано.
- Селена, здравей.
Селена вдигна неловко ръка.
- Здрасти.
За миг се възцари мълчание, а после доктор Джейн каза:
- Просто се отбиваш да ме видиш или имаш нужда...
- Сигурно си страшно заета.
- Всъщност след като три дни не съм мигнала, тъкмо си наваксвам с медицинските доклади. - Тя се отдръпна настрани. -Влез, ако искаш.
Селена се стегна. Прекрачи прага. Отчаяно се опита да не поглежда към кушетката за прегледи.
В това време доктор Джейн се настани на едно кръгло столче, уви бялата престилка около себе си и кръстоса крака. Отдолу носеше сини болнични дрехи и червени чехли. Тъмнозелените й очи бяха угрижени.
Селена тръгна из стаята, ала накъдето и да се обърнеше, виждаше единствено шкафове от неръждаема стомана и стъкло, пълни с инструменти за мъчения. Смутена, тя погледна към вратата, която се затваряше бавно и безшумно.