Сенките

Щеше му се да беше обърнал едно питие, преди да дойде.

Или пък шест.

- Гладен ли си? - прошепна тя.

- Да.

- Искаш ли да вземеш моята...

Не можеше да повярва накъде го води.

- Вената ти?

- Стига да искаш.

О, мамка му, да.

- Бих умолявал за подобна привилегия...

- Не е нужно да го правиш.

Очакваше да му подаде китката си, ала когато тя вирна брадичка, оголвайки шията си, той се почувства като пълен идиот.

Знаеше, че би трябвало да я попита дали е сигурна, да я накара да го обмисли по-добре. Всичко щеше да се развие ужасно бързо, ако зъбите му се забиеха в нея.

Вместо това простена:

- Моля те, кажи ми името си.

- Вече ти го казах - майкен. То е единственото име, което чувствам като свое.

Ай Ем скръцна със зъби.

- Майкен, трябва да знаеш... не мисля, че мога да спра. Ако го направя.

- Знам. Ето защо те искам на шията си. Никакво връщане назад.

Очите му се извъртяха, тялото му се олюля.

- Нямаш ли си баща вкъщи? Някой, когото да го е грижа, че си...

Знаеше, че правилата за прислужващата класа са различни -от жените не се очакваше да бъдат девствени, тъй като трябваше да обслужват господарите си по всеки начин, който се изискваше от тях. И все пак.

- Наистина ли си сигурна?

Ерекцията му крещеше да млъкне, ала съвестта му бе по-силна дори от този неудържим инстинкт.

- Сигурна съм.

Маслиненозелените й очи бяха уверени, силни, нетрепващи.

Време бе да престане с приказките.

Ай Ем се нахвърли върху нея, сграбчи я за врата, преви я назад, притисната в прегръдките му, и допря устни до плътта й. Никога не беше пил от жена по този начин и зъбите му не я пронизаха мигновено. Беше завладян от миризмата й, от мекотата на кожата й под устните му, докато протягаше език, за да близне вената й.

Възнамеряваше да продължи така още малко, но когато тя го улови за раменете, извила гръб така, че да се притисне в него, той не бе в състояние да чака нито миг повече. Изсъска и проби кожата й.

Ухапването изтръгна вик от гърдите й, ала вместо да го отблъсне, тя го притегли още по-близо до себе си.

Кръвта й нахлу в устата му с вкус на тъмно вино и обещание за опиянение, което го завладя в мига, в който преглътна. Докато устните му смучеха от нея, ръката му се спусна надолу по тялото й, откривайки талията, извивката на ханша й. Още, гой взе още от нея, докато тазът му се люшна напред, търсейки онова най-съкровено място от нея, което все още бе скрито под пелена от плат.

Замаян и едновременно с това невероятно фокусиран, той я сложи да легне и я покри с тялото си, като диво животно, бранещо плячката си. Ала искаше и да й даде, не само да взема. Вдигна ръка и допря китката си до устата й.

Тя се подчини на безмълвната покана и заби зъби в него, вземайки вената му, докато той пиеше от нейната, завършвайки един кръг, който взриви горещината между тях.

Преди да разбере какво прави, Ай Ем сграбчи одеждите й и ги вдигна нагоре, все по-нагоре. Бедрата й бяха гладки и меки и се отвориха за него, давайки му достъп до онова, което искаше повече от всичко.