Сенките

Поне този път можеше да поклати отрицателно глава.

- Спомняш ли си дали при предишната криза имаше продроми?

- Какво означава това?

- Някакви предупреждаващи симптоми?

Селена отново избърса очите си и изтри ръце в панталона, който Трез бе смъкнал от тялото й едва преди час. Връхлетя я болка и й се прииска да се върне към онзи миг, към времето, преди болестта й отново да се бе обадила.

- Не знам. Не си спомням да съм забелязала нещо. Ала преди се опитвах да не обръщам никакво внимание на онова, което се случваше. Не исках да мисля за него. - Тя погледна към доктор Джейн. - Съжалявам, че не дойдох да ме видиш, нали се сещаш, след като...

Доктор Джейн махна с ръка.

- Господи, момиче, не се тревожи за това. Тук няма някакви строго определени правила и ти трябва да постъпваш както ти се струва правилно. Хората трябва сами да управляват живота си.

- Има ли нещо, което бихме могли да направим за мен? Нещо, което... би трябвало да сторим?

Лекарката дълго забави отговора си.

- Ще бъда откровена с теб.

Ясно. Нямаше какво да се направи.

- Ще ти бъда задължена.

- През последните четиресет и осем часа много от нас се опитаха да намерят решение. Мани се свърза с човешките си контакти. Аз разговарях с Хавърс. Рив се обърна към симпатите, а Ай Ем ми изпрати съобщение, че е проверил при с’хийб.

- И нищо?

- Хавърс бе запознат единствено със случаи на локализирани проблеми, като пристъпи на артрит, засягащи пръстите или коленете, таза или раменете. Нищо с толкова сериозни симптоми, засягащи целия организъм като при теб. Той лекува пациентите си с противовъзпалителни и обезболяващи и въпреки че е опитал дори някои от лекарствата на хората, не е постигнал никакъв напредък, когато става дума за превенция или лечение. Симпатите и сенките също не са запознати с този проблем.

Палиативни грижи14. Това бе най-доброто, на което можеше да се надява.

- Можеш ли да ми кажеш колко време ми остава?

Доктор Джейн поклати глава.

- Бих могла да проверя възпалителните ти маркери. Ала нямам с какво да ги сравня, а и доколкото разбирам, епизодите

настъпват много бързо. Това говори, че става внезапно, като земетресение.

Двете все така обикаляха залата, отиваха към далечния край, където имаше врата с надпис СТАЯ ЗА ЕКИПИРОВКА И ФИЗИОТЕРАПИЯ.

- Предполагам, че би трябвало да се върнем и да проверим моите... е, нали се сещаш. - Селена описа кръг във въздуха с ръка. - Възпалителни неща.

- Бихме могли, ако искаш. Според мен най-важното е да правиш това, което те кара да се чувстваш подкрепяна и спокойна.

- Добре.

Миг по-късно почувства как доктор Джейн взе ръката й и я стисна и когато погледна към нея, бе слисана от емоцията върху лицето на лекарката. Такава неприкрита тъга и болка, която стигаше толкова дълбоко.

Селена я накара да спрат.

- Вината не е твоя.

Тъмнозелените очи обикаляха залата, без да се спират върху нищо.

- Просто... искам да помогна. Искам да ти дам всички онези дълги години, които ти се полагат. Искам да живееш. И това, че не мога да намеря решение... Толкова съжалявам, Селена. Толкова много съжалявам... и ще продължа да се боря. Ще продължа да опитвам, да търся...