Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Говорих с Абу Насири и му казах, че търся муджахидин със специален профил за една… така да се каже, особена мисия. Абу Насири, като изслуша уточненията ми, каза, че в Халдан случайно има муджахидин, който се вмества перфектно в профила. — Усмихна се. — Ти, разбира се.
— Приятно ми е, че Аллах, в неговата безкрайна мъдрост, е намерил задача за мен в неговите висши цели.
— Търсехме човек с познания по експлозивите, който да не е идентифициран от тайните служби на кафирун. Когато Абу Насири спомена за теб, разучихме как си стигнал до Халдан и разбрахме, че си бил изпратен от „Ал Джамаа“. Самият аз, като египтянин, имам много контакти в „Ал Джамаа“ и се осведомих. Казаното за теб наистина е твърде обнадеждаващо. Не само си истински правоверен, от онези, които са способни да дадат живота си за Аллах, но си изкарал и курс по инженерство, което е изключително полезно по отношение на експлозивите. Освен това никога не си бил записван в „Ал Джамаа“ и живееш в Ал Лисбуна, град, стоящ извън орбитата на движението на истинските вярващи! Това означава, че полицията не е включила името ти в досиетата! А черешката на сладоледа, братко, е, че вече си получил обучение като муджахидин. Просто си… перфектен! Дори не ми се вярваше, че съществуваш! Но ето те, на, тук си, благословен да е бог! Ти си истински дар на Аллах за великия джихад!
Ибн Таймия почти се зачерви от гордост.
— Ще сторя каквото е необходимо.
— Трябва да се върнеш в Ал Лисбуна и да останеш там като спяща клетка, да водиш нормален живот, докато някой не се свърже с теб и не ти предаде заповед в кодирана форма. Ще ти бъде предоставен и план за действие. Когато стане това, ще се подчиниш на оперативните инструкции, които ще ти бъдат дадени.
— Но за какво точно ви трябвам? Да извърша убийство ли?
— Трябва да направиш бомба и да я взривиш на посочено от нас място.
— ТНТ? Semtex?
Бин Ладен даде да се разбере, че иска думата от Ал Зауахири, и продължи разговора. Обърна глава и впери поглед в Ибн Таймия.
— Атомна.
Гостът отвори и затвори уста; шокиран, той се питаше дали бе разбрал правилно.
— Какво?
— Атомна бомба.
Ибн Таймия се огледа наоколо, за да се убеди, че говорят сериозно.
— Но… но… — измънка той. Поклати глава в опит да преподреди мислите си. — Извинете, искате да направя атомна бомба?
— Точно така.
— Но… това е невъзможно. Атомна бомба не се прави току-така! Една такава бомба е много сложна, изисква много средства и специален материал. Освен това…
— Доколкото знаем — прекъсна го Бин Ладен с мек и кротък глас, — принципът дори е съвсем елементарен.
Муджахидинът поглади брадата си, замислен, докато преценяваше въпроса.
— Ами… да… истина е — съгласи се след известно време. — Макар че направата на такава бомба изисква, на първо място, производството на много редки материали… плутоний и обогатен уран. Не искам никого да обезкуражавам, но за да се получи ядрено гориво, е необходимо да се събере екип от специалисти от различни области, да се разполага с авангардни съоръжения, като центрофуги и други подобни. Работата може да отнеме цяло десетилетие. И най-вече трябва да се има предвид, че няма да е лесно да се намери къде да…
— Ние имаме ядрения материал.
— Какво?
— Беше ни доставен преди няколко години от един чеченски командос като отплата за обучението му за джихада срещу руските кафирун в Кавказ.
— А откъде го е взел?
— Откраднали са го от руски склад, мисля. Няма значение. Факт е, че с божията помощ разполагаме с материала.
— Но какъв е този материал? Уран? Плутоний?
— Уран.
Мозъкът му на инженер заработи на висока скорост, преценявайки неочаквано откриващите се възможности.
— Каква е степента на обогатяване?
— Деветдесет процента.
— Аллах, става! — възкликна от прилив на ентусиазъм. — Къде се намира уранът?
Бин Ладен се усмихна.
— В Халдан.
Ибн Таймия отвори уста слисан. Значи в Халдан има обогатен уран? Но къде? Беше работил с експлозиви заедно с Абу Насири, но не си спомняше да има радиоактивен материал в тренировъчния лагер. Самият той неведнъж беше ходил за експлозиви до пещерите, които служеха за оръжеен склад… и…