Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
Звънът на мобилния телефон го извади от летаргията. Бръкна в джоба си и извади апарата.
— Ало?
— Том, къде се губите, по дяволите?
— Тук съм, в бизнес центъра на хотела, преглеждам вестника. Защо?
— Това е до рецепцията, нали?
— Да. Има голяма стъклена врата. Ако идвате от главния вход, свийте вдясно и веднага ще го видите…
Още не беше довършил изречението, когато вратата на бизнес центъра се отвори и на прага се появи грациозното тяло на Ребека. Мобилният телефон беше долепен до ухото, скрит под златисторусия ореол.
— Е, най-после ви открих! — възкликна тя, изключи телефона и подаде ръка на португалеца. — Омръзна ми да ви звъня, а вие да не ми отговаряте.
— Извинете, включих си телефона преди малко.
— Хайде, ставайте! — дръпна ръката му Ребека. — Нямаме време за губене!
Вдигнат насила от мястото си, Томаш едва успя да хвърли вестника на масичката.
— Какво има? Какво се е случило?
Без да се обръща назад, американката блъсна стъклената врата и повлече португалеца към лобито на хотела.
— Компютърът на Дон приключи с търсенето — съобщи тя. — Разполагаме с пълната биометрична идентификация.
За разлика от предишната вечер, сега оперативната зала на ЦРУ беше пълна с хора. Всички говореха възбудено, с чаши кафе с логото на агенцията, но като че не правеха нищо особено.
В мига, в който Ребека влезе в залата с Томаш, глъчката утихна и малкото множество се раздели, за да ги пропусне да минат. Португалецът беше поласкан от вниманието, което му засвидетелстваха, но си даде вид, че е сметнал това за естествено, и самоуверено последва американката, която се устреми към Франк Белами.
— По дяволите, как можете да закъснявате в такъв момент! — каза шефът на NEST, мятайки гневни искри към историка.
— Бях си изключил мобилния телефон — отвърна Томаш, сякаш това обясняваше всичко. — Е, какво става?
Белами се обърна към Дон Снайдър, който стоеше на същото място, на което историкът го беше оставил предишната вечер, сякаш въобще не беше ставал оттам.
— Компютърът приключи с търсенето — каза Белами. — Покажи му, Дон.
Операторът посегна към клавиатурата и на екрана се появи изображение на мъж.
— Биометричната идентификация между избраните от професор Нороня снимки и нашата база данни на мъжете, посетили САЩ през последните два месеца, установи двайсетина връзки, повечето от които неправдоподобни. Открихме, че осем от бившите студенти на професор Нороня са посетили нашата страна през последните два месеца, а седем са се завърнали в Португалия.
— Следователно остава един, който е още тук.
Дон посочи лицето на екрана.
— Този мъж — каза той. — Рафаел Кардозо. Заподозреният е пристигнал на летището в Маями преди седмица и е настанен в Holiday Inn. Вече сме изпратили хора да го следят.
— Какво смятате, Том? — попита Белами. — Това ли е нашият човек?
Томаш се вгледа в голобрадото лице на бившия си студент. Надписът под снимката показваше, че се казва Рафаел да Силва Кардозо. Професорът си го спомняше смътно, беше посещавал негови лекции по древни езици няколко години преди това.
— Не мисля — каза той, поклащайки глава скептично. — Няма ли друг?
— Останалите седем вече са се върнали в Португалия.
— Покажете ми ги.
Операторът отново посегна към клавиатурата и на екрана се заредиха лица, които Томаш разгледа внимателно.
— Не смятам, че който и да било от бившите ми студенти има нещо общо с това — заключи накрая с разочарование. — Няма ли други?
— Опасявам се, че не.
Томаш въздъхна дълбоко и из залата премина унил шепот. Чувствайки, че очите и надеждите на всички бяха отправени към него, историкът не показа, че се е предал.
— Казахте ми преди малко, че търсенето е стигнало до десетки резултати…
— Да, но е малко вероятно да е някой от тях.