Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Аллах! — възкликна той. — Третата пещера!
Уранът беше в третата пещера! Ето защо Абу Насири му беше забранил да влиза там! Ако знаеше само! Значи в третата пещера имаше обогатен уран!
— Какво казваш, братко?
Мислите му се върнаха в галерията.
— Аз ли? — учуди се, че беше казал нещо на глас. — Нищо, нищо. Просто… говорех на себе си.
Бин Ладен не откъсваше очи от него, сякаш го преценяваше.
— Смяташ ли, че ще можеш да се справиш с тази мисия?
— Без съмнение! — отвърна той, без да се поколебае. — Можете да разчитате на мен, шейх.
— Надявам се, че направата на бомбата… не е невъзможна.
— Не, не е. След като разполагам с обогатен уран, няма да има сериозни технически проблеми. Както казахте преди малко, принципът е прост.
— А това цяло десетилетие, за което току-що спомена?
— Това се отнасяше до обогатяваното на урана и производството на плутоний. Но щом имаме обогатен уран, този въпрос не стои.
Убеден най-накрая, че човекът пред него отговаря на висотата на мисията, шейхът потри ръце.
— Чудесно! Чудесно! — възкликна той. — Ще наредя тогава на Абу Омар и Абу Насири да ти помогнат. Като се има предвид, че кафирун вече идват насам, радиоактивният материал ще трябва да бъде преместен на сигурно място.
Ибн Таймия повдигна вежди.
— Необходими са предохранителни мерки. Материалът трябва да бъде преместен на подходящо място, после трябва да се направи бомбата и накрая да се премести при целта. Това не е толкова просто, колкото би могло да се стори някому на пръв поглед…
— Остави това на нас. Искам да продължиш да водиш нормален живот и да не се набиваш на очи. Когато дойде време, ще се свържат с теб. Тогава ще трябва само да направиш бомбата и с божията благословия да я задействаш на подходящо място. Останалото касае нас.
— Как да разбера, че връзката е истинска?
— Ще ти кажат парола с кода на операцията. Паролата е аят 16 от сура 8 на Свещения Коран.
Гостът направи усилие да си припомни въпросния аят.
Аят… аят 16…
— Това е онзи аят, в който правоверните се предупреждават, че не бива да бягат от джихад, защото иначе ги чака големият огън.
— Спомних си! — поривисто отговори Ибн Таймия, досещайки се за аята. — „А който им обърне гръб в този ден, освен с намерение за бой, или за да премине към друга [ваша] дружина, той вече си е навлякъл гнева на Аллах и мястото му е Адът“.
Шейхът кимна утвърдително.
— Това е паролата.
— Много добре. А името на операцията?
— Вече ти казах — вмъкнато е в този аят.
Гостът погледна сконфузено.
— Аятът е дълъг, шейх — оправда се той. — Кои са думите, които съставят кодираното име на операцията?
Преди да отговори, Бин Ладен стана от масата, с което даде да се разбере, че вечерята е приключила. Тримата мъже последваха примера му. Ибн Таймия стоеше в очакване на отговора.
Шейхът го изгледа.
— Божият гняв — произнесе той.
LIII
Цялата група се беше вторачила в бележника, където Томаш беше нахвърлял опитите си да дешифрира прихванатото съобщение на „Ал Кайда“. Хората от ЦРУ гледаха драскулките и поклащаха глава, без да разбират какво виждат.
SURAH 8 AYAH 16
— Shit! — изруга Франк Белами с дрезгавия си напрегнат глас. — Това е още един fucking ребус!
— Не, не е — поправи го Томаш. — Това са думи и арабски числа. Нещо повече, това е коранична препратка! Тук пише сура, което ще рече глава. Аят е стих. Тоест глава 8, стих 16. Съобщението ни препраща към цитат от Корана!
— I’ll be damned!132 — провикна се Белами, впил поглед в дешифрирания ред. — Що за аят е това?
— Не знам. — Историкът се огледа наоколо. — Някой има ли екземпляр от Корана?
Ребека се наведе и взе чантата, която беше опряла до крака на една масичка.
— Аз имам! — съобщи тя, докато отваряше чантата и ровеше из нея. — Откакто се занимавам с тия хора, не се разделям с Корана. — Ръката спря да тършува в чантата, изглежда, беше намерила онова, което търсеше. — Ето го!
Подаде книгата на Томаш, който веднага я запрелиства.
— Сура 8… — зашепна той; пръстите му запрелистваха шеметно страниците. — А! Намерих! — Показалецът се плъзна по аятите в съответната сура. — Нека да видим сега аят… аят 16.
132
Дяволите ме взели (англ.). — Б.р.