Натиснете Enter ако смеете… [bg]
- Автор: Лавджой Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Зафирова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Натиснете Enter ако смеете… [bg]». Краткое содержание книги:
отвори „Пълномощия“
Охо! Пълен списък на хората, които имат достъп до системата, от Уестин до Мур. Общо тридесет и четирима.
Плюс паролите им.
Да копираме страницата за всеки случай. Време е за отбой.
exit
Конрад знаеше, че ако някой е засякъл присъствието му, вече е разбрал, че вирусът е дезактивиран. Тоест че системите са незащитени. Чудеше се какво ли ще измислят, за да се опазят занапред.
Ставаше все по-интересно.
Изключи модема и прегледа списъка на служителите на „Датекс“-Цюрих.
Уестин, Джером westin@datexz.globenet.com cidlx21ox
Тейлър, Джорджия gtay@datexz.globenet.com slt3eekk4
Мур, Адам adamm@datexz.globenet.com 9ayf3lurw
Маки, Филис mack@datexz.globenet.com ado77blp
Портичели, Антъни aport@datexz.globenet.com wr6a6kkme
И така нататък. Тридесет и четири адреса.
Хей, чакай малко!
Един липсва.
Скрито име или парола?
Възможно е. Тези хора страшно си падат по скрити и блокирани файлове.
А може и да е уволнен служител. Пропуснат ред.
Кейси реши да обмисли нещата. Стана и отиде до хладилника за бира. После се облегна на стената и се втренчи в монитора, докато бавно отпиваше от бутилката.
Инстинктът му подсказваше, че в системата има тридесет и пет души. Боже, останалите може изобщо да не подозират, че той е там и споделя малкия им свят.
Колкото повече мислеше, толкова по-сигурен ставаше, че това е Намръщения. Дори не беше задължително да е в Швейцария, можеше просто да паразитира в компютрите на „Датекс“-Цюрих.
Отначало реши веднага да се върне в системата, като използва една от паролите, на Антъни Портичели например. Така щеше да разполага с повече време, преди да го открият.
Празният ред ужасно го притесняваше.
Този Уестин с неговите капани и скрити файлове беше наистина добър. Имаше две възможности. Да се върне в системата и да открие, че вече са разбрали за присъствието му и са сменили всички пароли. Може даже да са активирали вируса наново, въпреки че нямаше да им свърши особена работа. Но създаването на нова защита щеше да им отнеме малко повече време.
Ако пък успееше и откриеха неговото присъствие, единственият му избор щеше да бъде да унищожи системите на „Датекс“. Но така никога нямаше да е сигурен, че е пипнал Намръщения.
По-добре да се подготви за срещата.
Чакаше го поредната дълга нощ. Трябваше да напише нов вирус.
И да подсили арсенала си.
Двадесет и втора глава
В апартамента си на шестнадесетия етаж съдията Чит Ин Мей дръпна пердетата. Денят обещаваше да е особено приятен. Той отвори огромния гардероб, избра си костюм и го остави на неоправеното легло. На вратата тихо се почука.
— Да.
Влезе камериерът. На подноса имаше само чаша кафе. Ин Мей взе чашата и каза:
— Обувките ми трябва да се лъснат.
— Веднага, господине.
Ин Мей слезе по двете стъпала към покрития с дебел бял килим хол. Намери дистанционното на черната лакирана масичка до дивана и се заслуша в сутрешните новини, докато отпиваше малки глътки от кафето си.
— … в един от документите, които ни бяха предоставени, се твърди, че върховният съдия Чит Ин Мей е платил за поста си един милион американски долара на Ба Тун.
Чашата се изплъзна от внезапно отслабналите му пръсти и кафето се разля върху белия килим.
— Освен това излиза, че професионалната квалификация на Ин Мей е под въпрос. Вече беше потвърдено, че дипломата му по право от Станфордския университет е фалшифицирана. Вероятно същото се отнася и за научната му степен от Оксфорд, Англия. Полицията обеща пълно разследване на финансите му. Изглежда, че господин Ин Мей е свързан с някои престъпни групи в Шанхай и Хонконг, чиято основна дейност е търговия с млади момичета и момчета…
Чит Ин Мей пресече широкия хол и отвори вратите към терасата. Денят наистина щеше да бъде прекрасен.
Той продължи да върви напред.
Гледа ли новините?
първо разбрах по мрежата и включих телевизора, лоша работа, а?
Малко е да се каже. При сблъсъците в Сингапур вече са загинали шестдесет души. В един от докладите до ЦРУ се споменава, че шестима бизнесмени с унищожени банкови сметки са извършили самоубийство.
така ли? тогава искам да ми плащаш в злато
Ще си помисля. ЦРУ има данни, че хора от банковите и финансови среди в Сингапур се опитват да напуснат страната с огромно количество злато.