Огнено жертвоприношение
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Огнено жертвоприношение». Краткое содержание книги:
— Съгласна съм — каза Ивет и се върна в средата на стаята, откъдето протегна към мен бледата си ръка. — Ела, Анита, донеси ми моя трофей.
Аз се изплъзнах от ръцете му и отново го поведох за ръката. Дланта му беше потна. Накарах го да застане с гръб към Ивет. Той се хвана за мен с двете си ръце. Те трепереха. Гледаше ме в лицето така, сякаш на света вече не съществуваше нищо друго.
Ивет докосна гърба му.
Той заскимтя. Аз го дръпнах към себе си така, че целите ни ръце се допряха, а лицата ни бяха на два-три сантиметра едно от друго. Не знаех какво да му кажа, за да го утеша. Не можех да му предложа за подкрепа нищо друго, освен ръката си, за която да се държи, и още нещо, за което да мисли.
Ивет погали с пръсти раменете му и ръката й се спусна към връзките на жилетката. Докато ги дърпаше непохватно, един-два пъти докосна и мен. Понечих да се дръпна назад, обаче ръцете на Джейсън затрепериха от напрежение. Останах на мястото си, но и моят пулс затупка в гърлото ми. И аз се боях от нея, боях се от онова, което беше тя всъщност.
Наложи й се да обвие с ръце талията му и да се притисне към гърба му, за да развърже последната връзка. Лизна ухото му с бързо, почти незабележимо движение на бледорозовия си език.
Той затвори очи и наведе главата си така, че нашите чела се докоснаха.
— Ще се справиш — казах аз.
Той кимна, без да отвори очи и все още допрял чело до моето.
Ивет пъхна ръце под жилетката и ги плъзна нагоре по гърба му, добра се до голата му гръд и прокара нокти по кожата.
Дъхът на Джейсън секна и аз разбрах, че това не е просто страх. Той беше спал с нея, преди да узнае каква е. Тя познаваше тялото му, умееше да предизвика страст в него, както само любовницата умее. И сега тя използваше това против него.
Джейсън вдигна глава и ме погледна. Изглеждаше като изгубен.
Тя смъкна жилетката от раменете му и прокара с език дълга влажна линия по гръбнака му.
Той извърна лице от мен, за да не виждам очите му.
— Джейсън, не е лошо, ако нещо от това ти е дори приятно.
Той отново се обърна към мен и в очите му, освен страх имаше и нещо друго. На мен би ми било по-удобно само със страха, но нямах избор — измъчваха него, а не мен.
Ивет коленичи и с уста направи нещо в долната част на гърба му. Коленете му внезапно се подкосиха и двамата се строполихме на пода. Аз паднах по гръб, а Джейсън върху мен. Остана свободен само единият ми крак, но той колкото ми помагаше, толкова ми и пречеше, тъй като Джейсън се оказа точно над мен. Усещах, че тялото му е много доволно от това положение. Но не бях сигурна какво изпитва самият Джейсън. От гърлото му се изтръгваха някакви тихи звуци.
Аз се измъкнах изпод него, та слабините му да не притискат моите, и успях да застана в седнало положение, за да видя какво му е сторила Ивет. Близо до гръбнака му, ниско долу на гърба имаше следи от кучешки зъби. Кръвта се стичаше по синята кожа на панталона му. Червеното и синьото се съчетаваха като на шотландска пола.
Ръцете му се сключиха около кръста ми.
— Не ме оставяй, моля те!
Той притисна буза към корема ми и от напрежението в тялото му сърцето ми биеше до пръсване.
— Няма да те оставя, Джейсън.
Ивет беше все така застанала на колене, със събрана около нея бяла пола, сякаш очакваше да дойде някой плажен фотограф. Засмя се и от усмивката очите й засияха, изпълниха се с радостна светлина. Тя беше страшно доволна от себе си.
— Сита си. Всичко свърши — казах аз.
— Много добре знаеш, че това не беше хранене. Аз просто го пробвах на вкус, но още не съм се наситила.
Е, струваше си да се опита. Тя беше права. Знаех, че не е пила кръв.
— Тогава не губи време, Ивет.
— Ако ми беше позволила да се разлагам, щеше да стане по-бързо, но на мен ми е нужен неговият ужас и неговото удоволствие. Това отнема повече време.
Джейсън слабо изхлипа, като дете, което се е изгубило в тъмнината. Потърсих с поглед Ричард. Той все още стоеше там, но вече не ми беше сърдит. В очите му имаше истинска мъка. Той би предпочел да бъде на мястото на Джейсън — като истински крал би приел неговата болка.
Долових мирис на гора, гъста и зелена, с толкова влажни и свежи листа, че ми се сви гърлото. Погледнах Ричард и разбрах за какво мисли. Ние вече бяхме спорили за мунините. Той считаше, че те не са опасни за мен, защото не съм върколачка. Ричард не знаеше, че общите ни знаци ме излагат на този риск. Но сега мунините ми предоставяха възможност. Не за връзка с Рейна — никога вече няма да поискам това, — а със силата на цялата глутница. Тяхната топлина, докосването им — те можеше да помогнат.