Огнено жертвоприношение

— Никога е много време. Не ми се чака толкова — каза Падма.

Чувствах силата му като рой насекоми, пълзящи по кожата ми — дребни мравки с крачка като нажежени ръжени, които се забиваха в мен. Тъкмо така беше постъпил и с леопарда Елизабет, когато я наказваше.

Но за разлика от нея Ричард не се загърчи на пода.

— Не — отсече той и успя да стане и да направи, олюлявайки се, една крачка към вампира.

Горенето се усили, парещите ужилвания зачестиха и се сляха в пламнало платно. Простенах, но Ричард стоеше на краката си и направи още една колеблива крачка.

Енергийният поток секна толкова внезапно, че от прекратяването на болката Ричард падна на колене почти в краката на Падма. В настъпилата тишина се чуваше шумното му дишане.

— Болката няма да те доведе при мен — каза Падма. — Да спрем с игрите, а, Улфрик? Да се нахраня ли сега?

— Само че по-бързо — отвърна Ричард.

Падма се усмихна и усмивката му не ми хареса. Сякаш всичко при него беше под контрол, всичко вървеше по план.

Той застана зад Ричард и грациозно се отпусна на колене. Погали с ръка шията му и обърна главата му настрана, за да впие зъбите си хубаво и чисто. С едната си ръка той обхвана гръдта на Ричард и го притисна към тялото си, а с другата държеше главата му. Падма се наведе и му прошепна нещо в ухото. Тялото на Ричард се разтресе от спазъм. Той се опита да се освободи от Падма, но вампирът беше удивително бърз. Той провря и двете си ръце под мишниците на Ричард и стисна с пръсти шията му. Класическа хватка „Нелсън“. Ричард се съпротивляваше, но накрая се озова на пода, а вампирът — върху него. Ако това бе състезание по борба, Ричард вече щеше да е туширан и победен. Но тук нямаше рефер, който да извика „край“.

— Какво става? — попитах аз.

— Аз предупреждавах Ричард — каза Рафаел, — но той винаги е бил много силен.

— За какво си го предупреждавал? — попитах отново.

— Той призовава звяра в Ричард, ma petite — поясни Жан-Клод. — Вече съм виждал как го прави.

Тялото на Ричард се затърчи толкова силно, че главата му рязко се удари в пода. Той се завъртя на хълбок, но вампирът остана върху него и продължи да му шепне нещо.

— Той успя ли по този начин да призове твоя звяр? — попитах Рафаел.

— Да.

Погледнах го. Той следеше борбата и не се обърна към мен.

— Призова моя звяр така, сякаш вода се лееше по кожата ми, а после изсъхваше. Повтаряше това отново и отново, докато не припаднах. Свестих се там, където ме намери, подложен на мъчения, със смъкната кожа.

Гласът на Рафаел беше спокоен, сякаш ставаше дума не за него, а за някой друг.

— Помогни му — обърнах се аз към Жан-Клод.

— Ако вляза в кръга, ще дам повод на Падма да ме извика на двубой. Ако се дуелираме, аз ще загубя.

— Значи той те провокира — казах аз.

— Да, и при това се забавлява, ma petite. Най-голямата радост в живота му е да срази силния.

От устата на Ричард се изтръгна вик, който премина във вой.