Огнено жертвоприношение
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Огнено жертвоприношение». Краткое содержание книги:
Опитах се да изразя с поглед онова, което виждам — че той е приказно красив.
Ашър ме целуна по челото, леко и нежно, притисна ме до себе си за миг и после отстъпи крачка назад.
— Не мога да те пленя с поглед. Без това и без вихъра на страстта само ще ти причиня болка. Мога да се храня от всекиго, но онова, което видях в очите ти, никой друг не би могъл да ми го даде.
Той се обърна към Жан-Клод. Двамата дълго и настойчиво се гледаха, после Ашър излезе от кръга и аз се върнах при Жан-Клод. Седнах до него с подгънати под себе си крака, след като пригладих полата си. Той ме прегърна и целуна по челото, както Ашър беше постъпил току-що. Запитах се дали не иска да усети вкуса от устните на Ашър върху кожата ми, но тази мисъл не ме обезпокои много. Може би трябваше да попитам, но се въздържах. Не бях сигурна, че искам да знам.
Странника се изправи на крака сякаш чрез магия, просто внезапно се оказа, че стои прав.
— Не мисля, че бихме се изненадали повече, ако Анита беше довела тук дракон. Тя укроти нашия Ашър и не заплати за това с кръв — той се прокрадна към средата на кръга. — Но Ивет не би се наситила толкова лесно — Странника й се усмихна и тя стана. — Нали, скъпа моя?
Тя премина покрай Джейсън и го погали по косата. Той се дръпна така, сякаш го беше ужилила. Стана й много забавно и все още смеейки се, тя се обърна толкова рязко, че полите й изшумоляха, а после театрално протегна ръце към него.
— Ела при мен, Джейсън.
Той се сви на малко кълбо от ръце, лакти и колене и само поклати глава.
— Ти си моят избор, моят специален избор — каза Ивет. — Не си достатъчно силен да ми откажеш.
Мярна ми се ужасна мисъл. Бях готова да се обзаложа, че Жан-Клод не е упоменал сред забраните и гниенето върху живи хора. А Джейсън вероятно все още не се беше възстановил от прегръдката на друг гниещ труп. Наведох се към Жан-Клод и попитах:
— Ти се договори за възбрана на мъченията, на преките мъчения, нали?
— Разбира се — отвърна той.
Аз станах.
— Можеш да се напиеш с кръвта му, но нямаш право да се разлагаш върху него.
Тя възви към мен ледения си поглед.
— Никой не ти да е давал думата.
— Жан-Клод се е договорил, че няма да има мъчения. Ако се разлагаш върху него, докато му пиеш кръвта, ти определено ще го измъчваш. Знаеш това и тъкмо по тази причина го искаш.
— Искам да получа малкото върколашка кръв, която ми се полага, и то по начин, който на мен ми харесва.
— Можеш да се напиеш от мен — каза Ричард.
— Не знаеш какво предлагаш, Ричард — предупреди го тя.
— Знам, че Джейсън е под моя защита и че няма да понесе това. — Той също стана, неотразим в новия си фрак.
— Джейсън разказвал ли ти е какво му се случи в Брансън? — попитах аз.
Джейсън бе заставен насила да участва в любовна сцена с две вампирки и в разгара й те започнаха да се разлагат. Превърнаха се в отдавна умрели трупове, а той все така лежеше гол между тях. Сега това беше станало ужасен кошмар, почти фобия за него. Аз бях очевидка и мъртвите ръце ме докоснаха, когато се завтекох да го спасявам. Затова не можех да го виня, че е изплашен до смърт.
— Джейсън ми разказа всичко — отвърна Ричард.
— Едно е да ти го разправят, съвсем друго е да го видиш с очите си, Ричард.
Джейсън беше скрил лице на коленете си и тихо говореше нещо. Наложи се да клекна до него, за да го чуя.
— Съжалявам, съжалявам, съжалявам — повтаряше той отново и отново.
Аз докоснах ръката му и той се развика, зяпна и се опули.
— Всичко е наред, Джейсън. Всичко е наред.
Ричард беше прав. Джейсън нямаше да се справи.
— Прав си, Ричард — кимнах аз.
— Не — възрази Падма. — Не, Господарят на вълците е мой! Няма да го деля с никого.
— Няма да се съглася, ако не е върколак — рече Ивет.
Джамил стана.
— Не, Джамил — спря го Ричард. — Защитата на Джейсън е моя работа, не твоя.
— А моята е да защитавам теб, Улфрик.
Ричард поклати глава и започна да развързва черната си папийонка. Той разкопча горните копчета на нагръдника си и оголи силния си красив врат.
— Не — каза Ивет, тропна с крак и опря ръце на хълбоците си. — Той не се страхува. Искам някой, който се страхува.