Огнено жертвоприношение

— Разпусни косата си — казах аз.

Той ме отблъсна толкова силно, че едва не паднах. Бях го разгневила, отнела му бях удоволствието от мъстта. Не можеш да изнасилиш жена, която няма нищо против да бъде изнасилена.

Приближих се до него и го заобиколих, крачейки наперено. Донякъде съжалявах, че не си бях сложила обувките с високи токчета, както бе предложил Жан-Клод. Гърбът на Ашър беше чист и непокътнат. Имаше само няколко малки белега от светена вода отстрани на хълбока. Погалих тази безупречна кожа и той се дръпна като ухапан.

Обърна се рязко и улови ръцете ми, държейки ме на разстояние от себе си. Почти трескаво се вглеждаше в лицето ми. Не знам какво видя там, но то не го зарадва. Хвана ме за китките и постави едната ми ръка на покритата си с белези гръд.

— Лесно е да затвориш очи и да се преструваш. Лесно е да докосваш онова, което не е увредено — той притисна ръката ми към грубите изпъкналости на гръдта си. — Ето я истината. Ето с какво живея всяка нощ, с какво ще живея цяла вечност. Ето какво ми причини той.

Пристъпих по-близо до него и притиснах към белезите цялата си ръка, от китката до рамото. Кожата беше грапава, набраздена като лед с твърди частици. Погледнах го в лицето и тихо казах:

— Не Жан-Клод ти е причинил това, а хора, които отдавна са мъртви.

Повдигнах се на пръсти и целунах осеяната с белези буза.

Той затвори очи и аз видях как една-единствена сълза се отрони и потече по белезите. Хванах я с устни и когато той отвори очи, се оказа, че те са съвсем близо до моите. В тях видях страх, самота, потребност, толкова непреодолима, че бе изгризала сърцето му така, както светената вода — кожата му.

Прииска ми се да премахна болката в очите му, да го прегърна и да останем така, докато му олекне. В този момент разбрах, че го искам не аз, а Жан-Клод. Той желаеше да избави Ашър от болката му, да запълни тази страшна пустота. Гледах Ашър през пелената от чувства, които никога не бях изпитвала към него, през булото на носталгията по хубави нощи, по любов, радост и топла прегръдка в хладната тъма.

Целувах бузата му, спусках се все по-надолу, без да отделям устни от белезите, без да докосвам чистата кожа, както по-рано се бях старала да не докосвам изранената. Колкото и да е странно, кожата на шията му беше цяла, непокътната и хубава. Целунах вдлъбнатината над ключицата, където имаше бяла изпъкнала ивица от белези. Ръцете му поотслабиха хватката, но не ме пуснаха. Аз се освободих, като се смъкнах надолу по тялото му, покривайки го с нежни целувки.

Прокарах език по белезите на талията му, там, където беше коланът на панталона. Ашър затрепери. Прехвърлих се на оголената кожа на хълбока му и продължих да се спускам надолу. Белезите стигаха до средата на бедрото и аз спрях дотам. Станах и той ме погледна изплашено, сякаш почти се боеше от онова, което щях да направя.

Наложи ми се пак да застана на пръсти, за да достигна с ръка до плитката му. Изотзад щеше да е по-лесно, но Ашър би го възприел като отблъскване. Не можех да откъсна очи от белезите, макар че по никакъв начин не бях заета с тях. Разпуснах сплетената му на плитка коса, разделих къдриците, после се наложи да се наведа към него за по-голяма стабилност, докато разчесвах с пръсти златистите нишки. Има нещо много лично в докосването на косата в определени ситуации. Не бързах, наслаждавах се на усещането от допира до меката коса, на необикновения й цвят, на тежестта й между пръстите ми. Когато тя накрая се разпръсна на вълни по раменете му, аз се отпуснах на петите си. Прасците ми се бяха схванали от дългото стоене на пръсти.