Огнено жертвоприношение

— Защо в такива моменти французите винаги знаят какво да кажат? — чух аз собствения си глас.

Жан-Клод коленичи близо до нас.

— Това е заложено генетично, ma petite.

— А! — казах аз. Трудно ми беше да го погледна в очите, докато Джейсън все още лежеше върху мен.

— Джейсън — повиках го аз и го потупах по голото рамо. Той не отговори, а просто се претъркулна от мен на пода и се намери съвсем близо до Ивет, и, за мое учудване, остана да лежи до нея.

Изведнъж осъзнах, че полата ми все още е събрана на талията. Докато я оправях, Жан-Клод ми помогна да седна.

Ричард също клекна до нас. Очаквах да направи язвителна забележка. Той определено бе имал доста поводи за това. Изненадах се, като го чух да казва само:

— Рейна я няма, но не е забравена.

— Стига шеги — рекох аз.

— Прощавай, Анита. Когато ти ми разказа за това, не съобразих, че то е почти пълно сливане. Сега разбирам защо се боиш. Можеш да сториш, каквото намериш за нужно, за да не се повтаря повече. Твърде ядосан ти бях и не повярвах, че всичко е толкова сериозно — лицето му изразяваше болка и смущение. — Съжалявам.

— Ако се постараеш да не се случи пак, извиненията се приемат.

Падма внезапно се възправи над нас.

— Следващият танц е запазен за мене и тебе, Улфрик. След представлението, изнесено пред нас от твоята лупа, аз горя от нетърпение да те пробвам на вкус.

Ричард погледна първо мен, после Джейсън и Ивет, които все така лежаха на пода, сякаш всяко движение беше непосилно за тях.

— Не мисля, че съм чак толкова вкусен.

— Подценяваш се, вълчо — рече Падма.

Той подаде ръка на Ричард, но Ричард стана сам. Двамата бяха с почти еднакъв ръст. Те се гледаха в очите и аз усещах, че между тях вече протича енергия, че се проверяват един друг.

Аз се прислоних към гърдите на Жан-Клод и затворих очи.

— Изведи ме оттук, преди да са започнали. Няма да издържа, ако пак се окажа близо до такава сила.

Той ми помогна да стана и когато се оказа, че краката не ме държат, без усилие ме вдигна на ръце. Просто стоеше и ме държеше, сякаш очакваше да възразя.

Обхванах с ръце врата му и казах:

— Хайде, просто го направи.

Той се усмихна и усмивката му беше прекрасна.

— Отдавна ми се искаше да го направя.

Имаше ли романтика в това, че най-сетне се намерих, носена на ръце от него? О, да. Но когато Джейсън успя да се надигне от пода, видях петно отпред на кожения му панталон и романтиката мигом се изпари.