Огнено жертвоприношение
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Огнено жертвоприношение». Краткое содержание книги:
Помислих си, че той ще се страхува, и то много, но си замълчах. Забележете, че не скочих и не предложих себе си вместо Джейсън. Вече бях гледала това шоу и не исках да играя главна роля в него.
— Имам свои планове за Улфрика — рече Падма.
Странника зацъка с език, сякаш бяха капризни деца.
— Сделката е добра, Ивет. Самият Улфрик вместо някои от низшите вълци.
— Искам да изпитам не силата на кръвта, а силата на ужаса!
— Твърде щедро предложение от някой, който не е член на Съвета — вметна Падма.
— Винаги ли така се дърлят? — попитах аз.
— Oui — отвърна Жан-Клод.
Почти вечен живот, страховита сила и… такава дребнавост. Колко разочароващо. Колко банално. Докоснах лицето на Джейсън, за да се обърне към мен. Той почти се задъхваше. Хванах ръцете му; бяха студени.
— Джейсън, ако тя не започне да се разлага върху теб, можеш ли да й дадеш да се напие с кръв от теб?
Той два пъти преглътна слюнката си, преди да отвърне:
— Не знам.
Честен отговор. Той беше изплашен до смърт.
— Аз ще бъда с теб.
Тогава той ме погледна, мен, а не кошмарите, които се мержелееха пред очите му.
— На нея това няма да й хареса.
— Майната й. Или ще се съгласи, или ще откаже.
На устните му се мярна призрачна усмивка. Той стисна ръцете ми и леко кимна.
Погледнах към седналия близо до нас Жан-Клод.
— Не ни помагаш много.
— И аз вече съм гледал това шоу, ma petite.
Той повтори мислите ми толкова точно, че се запитах мои ли са, или негови. Но думите му означаваха, че се бои. Не би се предложил на Ивет само за да избави Джейсън.
Станах и помогнах на Джейсън да се изправи на крака. Той се вкопчи в ръката ми като дете през първия си ден в детската градина, което се бои, че майка му ей сега ще си тръгне и ще го остави само с група побойници.
— Ако ми дадеш честна дума, че няма да се разлагаш върху него, можеш да пиеш от кръвта му.
— Не — рече Ивет. — Не, така няма да изпитам никакво удоволствие.
— Решавай — казах аз. — Можеш да получиш Ричард, ако Падма ти разреши, но той няма да се бои. Можеш да гниеш върху него, колкото искаш, но няма да получиш ужасения Джейсън — преместих се малко, за да може тя да го разгледа добре.
Джейсън потрепери, но остана на мястото си, при все че не искаше или не можеше да я погледне в очите. Той гледаше мен. Струва ми се, че всъщност беше свел поглед към роклята ми, но аз за първи път не му казах да престане. Сега той трябваше да се поразсее и тъй като го познавах, не бях изненадана какво му се иска.
Ивет облиза устните си и след малко кимна. Поведох Джейсън към нея. И той беше облечен като за стриптийз. Коженият му панталон бе син като очите му, но малко по-тъмен, изглеждаше като нарисуван и крачолите му бяха напъхани в ботуши с подобен цвят. Той беше без риза, само по жилетка, също тъмносиня, пристегната с три кожени каишки.
Когато влязохме в кръга, Джейсън се спъна. Ивет се прокрадна към него и той се дръпна назад. Само ръката ми го удържаше да не побегне.
— Спокойно, Джейсън, спокойно.
Той продължи да поклаща глава и да се дърпа, за да се изтръгне от ръката ми, но не много силно.
— Това е вече прекалено — каза Ричард. — Той е мой вълк. Няма да стоя и да гледам как го измъчват.
Погледнах Ричард гордо и надменно:
— Той е и мой вълк — бавно пуснах ръката на Джейсън и обхванах с длани страните му. — Ако това е прекалено, кажи, и ще измислим нещо друго.
Той се вкопчи в китките ми и аз видях, че се опитва да се овладее. Трудно възвърнатото самообладание засвети в очите, озари лицето му.
— Само не ме изоставяй.
— С теб съм.
— Не — каза Ивет. — Няма да го държиш за ръката, докато пия.
Обърнах се към нея. Джейсън беше толкова близо до мен, че телата ни се докосваха.
— Не става така. Няма да ти позволя да го докоснеш.
— Първо укроти Ашър. Сега се опитваш да укротиш и мен. Не си познала. У теб няма нищо от онова, което ми е нужно, Анита.
— Имам Джейсън.
Тя изсъска към мен и всичката й нетленна красота се разпадна и показа криещия се в нея звяр. Посегна да сграбчи Джейсън и той отскочи назад. Тя понечи да го одраска с нокти като котка, но аз останах между тях и се движех заедно с тях към центъра на кръга. Чух, че гърбът на Джейсън удари в стената, и улових Ивет за ръката.
— Почувствай неговия ужас, Ивет. Усещам как сърцето му бие по гърба ми. Държа го за ръката, но знам, че той няма да престане да се страхува. Не мога нищо да направя, за да го накарам да не се бои от теб.
Джейсън скри лицето си зад гърба ми и обхвана с ръце талията ми. Потупах го по ръката. Цялото му тяло се тресеше, сърцето му биеше толкова силно, че усещах движението на кръвта по тялото му. Неговият ужас изпълваше въздуха като гореща, невидима мъгла.