Империя в черно и златно

Този напречен разрез на живота по тукашните земи се оглеждаше в умален мащаб и в разнородната група, която едва не беше съкратила преждевременно личната история на Стенуолд. Повечето бяха твърде млади, за да имат ясни спомени от нашествието, но окупацията беше белязала всички тях. Бяха израснали като граждани втора класа в собствения си град, но техните родители — или поне онези от тях, които бяха опазили живота и свободата си след първоначалния хаос — все пак им бяха предали гордостта си на независими минасци. И децата им приемаха този товар много сериозно. Чисис очевидно беше техен водач, но властта му не беше абсолютна или поне с такова впечатление остана Стенуолд. Мъжът се ползваше с уважение и дори внушаваше страх на последователите си, но заповедите му подлежаха на обсъждане. Ето и сега Червенофлагците се бяха оттеглили да обсъдят казаното от Стенуолд.

Накрая Чисис дойде при него с жена от чуждестранната милиция, висока, с дълго лице и късо подстригана тъмна коса.

— Имате късмет — каза му отсечено водачът на съпротивата. — Работата е там, че имаме приятели в помощната войска.

— Забелязах — подхвърли Стенуолд. — И останах доста изненадан.

— Осоидите са лишени от въображение — подсмихна се Чисис. — Наши мъже и жени, минасци, служат като милиция далеч на изток, а тук ни пращат скакалецородни от Са да поддържат реда, сякаш е едно и също. За тях всички ние сме боклук. Не правят никаква разлика.

Стенуолд кимна. Никога не беше ходил в Са, но познаваше няколко скакалецородни. При нужда можеха да се бият, но по природа бяха миролюбиви хора с философска настройка, които просто не ставаха за войници. Осоидите, от своя страна, по природа не бяха склонни да правят разлика в начина, по който им служат подчинените раси.