Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
Най-накрая името му се отрони от устните на жената.
— Тисамон. — А после: — Дали значи нещо? Сина ми така или иначе го убиха при портата, когато вашият чуждоземен план се провали. Но иначе, да. Помня те.
Междувременно революционерите се бяха объркали тотално. Някои все още държаха под прицел Стенуолд, други се опитваха да държат под око Тисамон. А после трети видяха, че Тиниса се е промъкнала незабелязано зад гърба им с оголената си рапира. Стенуолд предположи, че някъде в сенките на по-високите сгради дебне Ахеос, за когото нощният мрак не беше пречка.
— И преди съм бил приятел на Мина — повтори Стенуолд. — Сега трябва да свърша нещо тук. Дали ще ми помогнете, решавате вие. Може дори да извлечете полза за себе си, така че защо не ме изслушате поне?
Чисис местеше поглед между него, колебливите лица на своите поддръжници и кимащата Кенисе. Накрая кимна неохотно.
Тези тримцата очевидно се бяха промъкнали в Мина без проблеми, толкова лесно, че Стенуолд започна да се пита дали не е трябвало да ги прати на самостоятелна мисия, а той да си остане вкъщи. Тисамон взел решението още със спускането на нощта. Не смятал, че с това нарушава инструкциите на Стенуолд. Просто искал да държи събитията под око. И Стенуолд трябваше да признае, неохотно и с известно раздразнение, че приятелят му е бил прав.
Прехвърлили се през стената бързо и тихо под зоркия поглед на Ахеос, който следял за часови от въздуха. За разлика от Тисамон, Тиниса владееше Изкуството да прилепва към вертикални повърхности, затова се изкатерила първа и му хвърлила въже. Така, след няколко минути и с цената на един мъртъв часови, тримата стъпили в Мина.
След това било детска игра да открият Стенуолд, защото Тисамон помнел стария Хокиак, а Хокиак помнел Тисамон. Отначало старият скорпионороден не бързал да разкрие подробности за сделката си със Стенуолд, но притиснат между мълчаливата убедителност на стария си познайник и чара на Тиниса, бързо отстъпил. И толкова по-добре, защото Стенуолд и Тото все още имали значителна преднина и до тайната среща оставало малко. Но беше факт, болезнен факт, че Тисамон и дружките му чисто и просто бяха по-бързи и по-оправни в тъмното.
„Би трябвало да съм благодарен“, каза си Стенуолд. Вместо това навременната поява на втория отряд само подсилваше заключението, че не е нито толкова млад, нито толкова добър в играта на котка и мишка, колкото му се искаше да вярва. Защото ако Тисамон се беше забавил, Чисис щеше да убие и него, и Тото без капчица угризение.
Червенофлагците ги преведоха през още по-съмнителни части на града, квартали, които окупацията на осоидите беше съсипала тотално. Немара, за която осородните плащаха скъпо сега, предположи Стенуолд. По улиците се мяркаха твърде много дебнещи силуети, което подсказваше, че цели квартали от града са минали под контрола на съпротивителното движение. Стенуолд започваше да се пита дали хората на Чисис не са доста по-силни от очакваното.
Мина. Беше видял с очите си падането на този град. Мина беше личният му голям провал, пак той беше причината да поеме по кривите пътеки на шпионажа. Стенуолд смаза решително кълновете на нелепата идея, че би могъл да спаси града сега. „Тук съм заради Че и Салма. Не мога да водя и тази битка. Не че се справих добре при последния си опит да помогна на Мина.“
А после го споходи друга мисъл: „Ако не съм в състояние да ударя Империята тук, то следващият ми голям провал може да е самият Колегиум.“
Докато обличаше в думи историята, Стенуолд откри, че е по-проста, отколкото я е смятал доскоро. Изричайки я на глас, той съзря по-ясно какво е заложено на карта и кое е най-важното.
Племенницата му и друг негов студент били заловени от осоидите в Хелерон. Имали основание да смятат — и тук Стенуолд хвърли неволно поглед към Ахеос, — че двамата са били доведени в Мина за разпит. Спешно трябвало да ги измъкнат от лапите на осоидите.
Минаската съпротива — Червенофлагците — с основание нямаха вяра на небето. Осородните поддържаха редовни летящи патрули, а в редиците им имаше и много мухородни наемници. Като логично следствие от това Червенофлагците се бяха окопали под земята. Съпротивата беше разделена на клетки. В клетката на Чисис имаше трийсетина мъже и жени, които поддържаха предпазливи връзки с други клетки из целия град. Довели бяха Стенуолд и хората му в пропито с влага мазе на изоставен склад близо до реката. Стените разказваха своята история. Горните редове на зидарията бяха от светлия необработен камък, предпочитан от минасците, но долните три реда бяха иззидани от грижливо изрязан и огладен материал, толкова стар, че се ронеше по краищата. На мястото на Мина е имало друг град, западнал и забравен много преди осоидите да се появят, за да тормозят съседите си.