Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
Ревът на машината утихна бързо и скоро малката стая потъна в оглушителна тишина.
Стъпките му, докато се приближаваше към масата, трещяха като гръмотевици. Дълго време, много по-дълго, отколкото й харесваше на Че, Талрик се взира мълчаливо в нея, макар изражението му да казваше достатъчно и без думи. Изглежда преценяваше доколко е в правото си да вземе еднолично решение относно съдбата й.
При този поглед, който я уплаши повече от всичко досега, тя усети, че трябва да каже нещо, пък било и само за да прекъсне опасния ход на мислите му.
— Значи я отпращаш?
Той вдигна вежда.
— Скръб в окови — продължи Че и по лицето му пробяга раздразнение. Талрик побърза да го скрие, но така или иначе закъсня.
— Имаш остър слух, госпожице Трудан — отбеляза сухо той.
— Не бих казала. Просто съм свикнала с шума на машини.
Той я изгледа отново, но този път преценяващо, а не със зловещата нотка отпреди малко.
— Ще го имам предвид следващия път, когато изтезавам бръмбароиди — каза той.
— Имаш голямо доверие на Ааген, нали? — подхвърли Че и за миг на лицето му цъфна искрена усмивка. Тя също изчезна по каналния ред, но за миг наистина беше там. Усмивка, която не можеше да принадлежи на злодея Талрик, агента на Империята.
— С Ааген се познаваме от много години, така че да, имам му доверие.
— Дотолкова, че да му повериш Скръб в окови? — Че не успя да прикрие докрай горчивината в гласа си. — Тя явно има силно въздействие върху мъжете.
— Да, дотолкова. Той е добър слуга на Империята.
— Не те разбирам, Талрик. — Съзнаваше, че ходи по тънко въже, но любопитството й надделя.
— И не е нужно — отвърна троснато той, но Че не се отказа.
— Не е възможно да живееш единствено заради Империя или нещо такова. Всеки човек живее най-вече заради себе си. Ааген не е просто добър слуга на Империята. Той е твой приятел.
— Достатъчно — прекъсна я той. — Иначе сам ще се заема с машините. — А после въздъхна и разхлаби каишите около глезените и китките й. Че примижа, надигна се и се изхлузи предпазливо на пода.
— Нека позная. Връщам се обратно в килията.
— До следващия път. — Явно беше успял да задейства плана си, какъвто и да беше той, но пак не изглеждаше доволен.
Лично я придружи до килията й, най-вероятно защото не искаше стражите да я оглеждат отблизо. Беше извадила късмет, реши Че, защото Талрик лесно би могъл да остави по тялото й достатъчно белези, които да потвърдят версията му.
Всъщност късметът й беше двоен, защото докато Талрик разхлабваше каишите на краката й, тя успя да свие дебела игла от медицинския комплект. Не беше експерт касоразбивач, но оковите на Салма бяха с големи и груби ключалки, а тя все пак беше занаятчия по образование.
Когато стигнаха до килията й, Талрик се обърна към стражите — същите двама, които водеше със себе си още от Хелерон. Те приемаха заповеди единствено от него.
— Не пускайте при затворниците никого освен мен — нареди им той. — Ако някой настоява и името ми не е достатъчно да го спре, тогава убийте затворниците. — „Момичето знае твърде много, а нямам време да реша този проблем сега.“ След тези думи Талрик си тръгна веднага. Имаше среща, за която закъсняваше.
Срещата му беше с Ултер в оръжейната — помещение, което олицетворяваше във висша степен любовта на стария губернатор към драматичното. Първо, намираше се на същото подземно ниво като килиите, далеч от любопитните очи на домашната прислуга, и се къпеше в студената светлина на сини стъклени лампи, които навяваха мисли за сумрачни бездни на морското дъно. В единия край на дългата маса бяха натрупани логистични доклади и анализи, в другия беше разстлана голяма карта на териториите между Мина и Хелерон. Дървени блокчета бележеха ключови места сред детайлно изобразения релеф, тесни, забодени с карфици панделки чертаеха военни маршрути, имаше и надраскани на ръка бележки, прикачени с кабарчета.
— Това е по твоята част, струва ми се — каза Ултер. — Да се оправят. На мен и един град ми стига.
Талрик кимна и се възползва от сгодния случай да обнови информацията си за напредъка на имперските планове. Нямаше търпение да се върне в Хелерон, където се случваше всичко това. Уж беше планирал кратко отклонение до Аста за разпитите, а после полковник Латвок го оплете в мрежите си и той се озова тук. Агентите му в Хелерон сигурно вече се чудеха какво става.