Империя в черно и златно

— По-силно! — извика Талрик. — Искам да ревне!

Ааген го погледна сащисано, но все пак изпълни заповедта и повиши налягането. Шумът на машината стана толкова силен, че никой не би могъл да чуе отговорите на Че през врявата. „Може би просто искат да ме уморят от страх.“

Но това не беше в стила на Талрик. Че го наблюдаваше с присвити очи. Той сякаш беше забравил за нея — махаше на Ааген да се приближи.

— Дойде моментът — чу го да казва на занаятчията — да се възползвам от уменията ти, Ааген.

Занаятчията погледна към Че, но Талрик поклати нетърпеливо глава.

— Не като професионалист, а като лоялен поданик на Империята.

Ако се съдеше по изражението му, това се хареса дори по-малко на Ааген, но Талрик вече му сочеше към другия край на стаята и занаятчията волю-неволю тръгна с него. Сред трясъка на парната машина и дрънченето на инструментариума над масата Талрик се наведе към него и заговори силно и ясно. Разговорът стигаше откъслечно и до ушите на Че. Повечето се губеше, но и малкото, което чу, я изправи на нокти.

— Искам от теб да намериш място… — различи тя, а после: — … трябва да знае. После иди при… ще те чака… в окови… — Че беше проточила врат с надеждата да улови още от указанията на Талрик.

— … никой, дори аз… ще те уведомя, ако мога… после… да те няма.

Че си даде сметка, че ако някой подслушва на вратата или дори зад таен панел в стените, няма да чуе и една дума от разговора. За външния свят Талрик разпитваше затворничка в стаята за изтезания, а машините поглъщаха шума от делата му.

Талрик явно искаше от Ааген да му потвърди, че е разбрал задачата, и Ааген кимаше, все така без ентусиазъм, а после попита нещо, от което Че не чу и дума.

Талрик се усмихна коварно.

— … да речем, че и аз съм бил запленен… никога не се знае… — После плесна Ааген по рамото със същия другарски жест като преди.

Накрая завърши с фраза, която Че долови от край до край, не че това й помогна с нещо:

— А сега тръгвай веднага — инструктира го Талрик и Ааген кимна, не по военному, а приятелски. След което свали резето на вратата, излезе и я остави сама с Талрик.

Осородният капитан застана пред лостовете на парната машина и взе да ги оглежда. Че се досети, че иска да изпусне парата от системата и да спре звука, но не е докрай сигурен как да го направи. Погледна към инструментите над себе си, които трептяха нетърпеливо под натиска на парата, и си представи как механичното рамо на свредела се спуска като жилото на скорпион и забива стоманения си връх в нея…

— Талрик! — писна отчаяно тя. — Талрик!

Той погледна през рамо към нея.

— Онзи в края! С червената маркировка!

Той изкриви устни и за миг Че се уплаши, че няма да се вслуша в съвета й, но накрая все пак посегна към лоста, вдигна го и някъде над тях се чу яростно съскане на освободена пара.