Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
— Не го пий — предупреди Стенуолд Тото, когато си намериха маса.
— И преди съм опитвал алкохол, майсторе — каза намусено младежът.
— Не и такъв. Когато за пръв път опитах от това нещо, ослепях за цял един ден. — Стенуолд се даде сметка, че е избрал място с лице към вратата. Старите навици явно се завръщаха.
— Доколко имате доверие на онзи старец? — попита Тото.
— Де да знаех — въздъхна Стенуолд. — Де да знаех. Не мисля, че би си направил труда да ни предаде, но ако е обявена награда, може и да го направи. Бъди готов да си плюеш на петите, ако стане напечено.
Тото кимна, а Стенуолд погледна към вратата и видя Хокиак да влиза тромаво, подпрян на тояжката си. Старецът тръгна към тях и се стовари задъхан на един от свободните столове.
— Не ме гледай така, Трудан. Имам още годинки на сметката си — каза той, като си поемаше накъсано дъх.
— Ще надживееш и двама ни — отвърна Стенуолд, като се надяваше, че греши. — Този твой помощник…
— Съдружник — поправи го Хокиак. — Старият Грилис е самата дискретност. Гледа да не привлича внимание към себе си. Подвизавал се е като играч в южните градове и враговете му още го търсят. Сега иска да живее спокойно като всички нас. — Хокиак извади къса глинена лула и я запали. Димът се плъзна лениво над масата. — Макар че за теб това май не важи. Значи търсиш разбойниците от Червения флаг.
— Тях ли търся?
— Напоследък така ги наричат — щото като направят беля, и оставят червено знаме. Подпис, един вид. Сигурен ли си, че искаш да се забъркаш с тях? Не ме разбирай погрешно. Като клиенти са голяма работа. Търсят ме да им вкарвам разни неща, а понякога и да извеждам хора. Но не бих ги нарекъл добри момчета и момичета.
— Трудно е да бъдеш добър, когато живееш под имперски ботуш — отбеляза Стенуолд. — Някой от моето време останал ли е?
— Има, но се броят на пръсти — кимна Хокиак. — Пък и сега начело е младата кръв. Срещу шепа от твоите централи ще ти уредя среща с тях. Но може и да не останеш доволен, да сме наясно.
— Ще поема риска — каза Стенуолд. — Имам нужда от помощта им. А току-виж и аз съм успял да им помогна на свой ред. Като казваш „шепа“, колко точно имаш предвид, Хокиак?
Старецът разкри прогнилите си зъби в усмивка.
— Да ме отвее дано. Наистина е минало много време. Но пък ти и преди се събираше с лудетини, нали така? Онази паякородна, красавицата, и другият, богомолкочовекът, дето спечели борбите тогава. Заложих на него и яко намазах. Ако ми беше нов клиент, Трудан, щях здравата да те изръся, но понеже не си забравил старата си дружка, нека са дузина, от мен да мине.
Дузина централи бяха много пари. Повече, отколкото Тото беше виждал накуп. Въпреки това Стенуолд ги отброи без колебание.
Старият скорпионоид беше уредил всичко, после им даде указания и по мръкнало двамата се озоваха на един тъмен площад. Стенуолд гледаше само напред, дъхът му се къдреше в студения нощен въздух. В Мина имаше доста овехтели места като това, далеч от широките улици в центъра и нелепата брадавица на губернаторския дворец. Личеше си, че преди завоеванието кварталът е бил от хубавите. Сградите бяха по на два и три етажа, тук-там висяха празни телени кошници, в които преди е имало сандъчета с цветя, а покрай немалко врати и прозорци още имаше следи от декоративни кантове. На много места капаците бяха свалени, другаде прозорците висяха на по една панта. Стенуолд предположи, че половината къщи са изоставени, а другите са сменили първоначалните си собственици.
Но именно тук ги беше пратил Хокиак. Тук трябваше да се състои срещата им.
Тото стоеше до него и стискаше специалния арбалет на Скуто, зареден до дупка. Стенуолд започваше да съжалява, че сам не е взел арбалет, вместо да разчита единствено на меча си. Ако скорпионородният ги беше предал, трудно щяха да се измъкнат от засадата на осоидите.