Довършителката
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Вега Джейн #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1630-0
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Довършителката». Краткое содержание книги:
Всичко се променя, когато вижда своя ментор и приятел Куентин Хърмс да бяга в забранената зона на Мочурището, където обитават страшни зверове. Преследван е от членовете на Съвета и от техните безмилостни кучета.
Мистериозното бягство на Куентин подтиква Вега Джейн да потърси отговори на неудобни за Съветавъпроси, а това я отвежда до разкрития за машинации от миналото, които разбиват представите й за света. Родното й място се оказва задушено от интриги и тайни, прикривани зад паравани от лъжи и заблуди.
„Довърщителката” е едно невероятно приключение, изпълнено с опасности, напрежение и неочаквани обрати в духа на шедьоври като „Властелинът на пръстените”, „Хари Потър” и „Игрите на глада”, от които авторът на бестселъри Дейвид Балдачи е черпил вдъхновението си.
– Ами ако просто ходят по края му? Ето, мен например един Гарм ме подгони нагоре по Дървото ми и едва не ме изяде. Чак сега разбирам причината.
– Никоя система не е перфектна – отвърна Домитар, поглеждайки виновно към портиера.
– И чия система е това? – попитах.
Отговорът, за мое учудване, дойде от Дис Фидус.
– Откакто се помня, тя винаги си е съществувала. А в цяло село няма Уъг, по-възрастен от мен.
– Ами Моригон? Или Тансий?
– Тансий надали знае повече от нас – обади се Домитар. – Колкото до Моригон, тя е особен случай.
– О, да, особен, и още как! – възкликнах разгорещено.
– Ако мислиш, че е зла Женска, избий си го от главата още сега – рече с изненадваща жар Дис Фидус.
– Ще мисля за нея каквото си искам, благодаря – сопнах се аз.
– И ще сгрешиш – рече морно Домитар, отпивайки от чашата си. – Не е толкова лесно да поставиш в рамка нито нея, нито Горчилище като цяло.
– Но какво тогава сме всички ние, за бога?
– От една страна погледнато, сме чисто и просто Уъгове. А какво сме били преди, само предците ни могат да кажат, нали?
– Но те са мъртви! – отсякох.
– Е, точно за това ми е думата – заключи невъзмутимо Домитар.
– Въртим се в кръг – извиках. – Ето, вие казвате, че Моригон не била зла, и очаквате да ви повярвам. Тя контролираше Лейдън-Тош и бе напълно наясно, че Джабитите са вътре в него. Но не можеше да контролира тях. Наложи се да моли мен за помощ.
За мое удивление, репликата ми не ги впечатли особено. Дис Фидус просто кимна, сякаш бях изрекла на глас общоизвестна истина.
– Да, трудничко щеше да и бъде.
– На нея? А какво да кажа аз, по дяволите?
– Някои Уъгове унаследяват определени задължения – поясни Домитар. – Моригон е една от тях. Преди нея майка и се грижеше за благополучието на селото. Уверявам те, тя прави именно това.
– Като се опитва да ме убие?
– Ти представляваш опасност за нея и за цяло Горчилище, Вега, нима още не си го разбрала? – махна отчаяно с ръка Домитар.
– Откъде-накъде? Тя се преструваше на моя приятелка. Втълпи ми, че Кроун е истинският ми враг, но всъщност тя самата през цялото време е целяла смъртта ми. Защо?
– Това е нещо, което сама ще трябва да откриеш.
– Домитар!
– Не, Вега. Нямам какво повече да кажа по въпроса.
Изгледах ги подред.
– И какво следва сега?
– Че ние оставаме в Горчилище – изпъшка Домитар, като се изправи и запуши бутилката с Огнена вода. – А ти не.
– Изобщо не вярваш, че ще прекося Мочурището, нали?
– Всъщност вярвам – промълви той шепнешком, като сведе глава. – И тогава Алвис Алкумус да е на помощ на всички Уъгове.
Погледнах към Дис Фидус, но и неговата глава също бе склонена.
Обърнах се и излязох от Комините. За да не се върна никога повече.
QUIN QUAGINTA TRES
КРАЯТ НА НАЧАЛОТО
Прибрах се у дома, събрах оскъдните си вещи и ги сложих в торбата. В джоба на наметката ми лежаха Целебният камък и умалената Мълния. След като се приготвих, реших да похарча една от останалите си монети за последна вечеря в родното ми място.
Упътих се към „Гладниците“, където Делф и аз се бяхме угощавали преди. Докато вървях по Главната улица заедно с Хари Две, още отдалеч чух виковете на празнуващата тълпа. Уъговете се бяха изсипали отвън на паважа, размахвайки халби с бира и тъпчейки се с месо, хляб и картофи.
Доста от тях дори бяха успели да прекалят с напитките, като Роман Пикус, Ран Дигби и Личис Макгий, които се поклащаха заедно, стъпвайки като в паници. Какус Луун също се бе зачервил от Огнената вода като някой от медните тигани в кухнята на жена си.
Шмугнах се в „Гладниците“, преди някой от тях да ме забележи. Не търсех компания, исках само да се нахраня. В ресторанта беше само персоналът – всички останали се възползваха от безплатното угощение на площада. Показах монетата си, за да разсея всякакви съмнения, че ще платя, но едрият Уъг, който ме настани на масата, само поклати глава.
– Тук твоите пари не вървят.
– Моля?
– Заведението черпи. За нас е чест, Вега Джейн.
– Това сигурно ли е? – попитах учудено.
– Толкова сигурно, колкото и че направи Лейдън-Тош на кайма тази сутрин.
Когато ми донесе менюто, му казах, че искам по едно от всичко. Отначало той ме погледна учудено, но после се усмихна широко с думите:
– Каквото кажеш, миличка.
Ядох така, както не бях яла през всичките си Сесии – сякаш никога по-рано не бях виждала храна. Колкото повече се тъпчех, толкова повече се усилваше апетитът ми, докато накрая не можех да погълна нито късче. Знаех, че скоро не се очертава да имам подобно пиршество. Когато отместих и последната чиния, се потупах доволно по корема и се замислих върху онова, което предстоеше. Погледнах през прозореца. Навън вече се стъмняваше.