Довършителката

– Не бой се, тук са – посочи той към стената. Там, на закачалката, висеше наметката ми. Под плата ясно личаха очертанията на Дестин. Жълтото копие, все още в пълния си размер, стоеше подпряно в ъгъла.

– Замалко да забравя да си сложа ръкавицата, преди да го взема – усмихна се Делф.

С натежало сърце произнесох.

– Делф, цялото село ме видя какво направих.

– Онова, което селото видя, бе как от един Уъг изскочиха два Джабита. След това вече никой не разбираше какво се случва. Освен, разбира се, че ти ги уби. А не смятам, че някой ще те упрекне заради тази постъпка.

– А какво се говори сред Уъговете?

– Че са били Кръвници. Всички разправят само едно и също: „Кръвниците са докопали Лейдън-Тош. Влезли са вътре в него“.

– Но това е пълна лудост!

– Разбира се, но те и вярват.

Въздъхнах и се облегнах на възглавницата.

– Е, посъвзе ли се вече, Вега Джейн?

– Защо?

– Защото те чакат, ето защо.

– Кой ме чака? – попитах подозрително.

Делф ми подаде ръка. Аз бавно я поех и станах от леглото. Позволих му да ме отведе до прозореца. Погледнах навън и челюстта ми увисна.

– Ето кой – рече усмихнато той.

Щом пристъпих прага на къщата и излязох отвън, ми се стори, че цяло Горчилище се е събрало отпред. Във въздуха полетяха шапки и екнаха овации.

– Ве-га Джейн! Ве-га Джейн – скандираха всички безспир.

Чух лай на куче и поглеждайки надолу, видях до краката си

Хари Две. Той очевидно бе пазил моето спокойствие. Погладих го по главата и се обърнах към Делф.

– Какво става тук? – попитах учудено.

– Шегуваш ли се? Време е за награждаване. Ти си шампионката, забрави ли?

Действително, покрай всички перипетии това съвсем ми бе изхвръкнало от ума.

– Тишина! Моля за тишина!

Гласът принадлежеше на Тансий. Тълпата се укроти и се раздели, за да му направи път. Той държеше в ръце два предмета. Единият бе метална статуетка. Другият – платнена торба, здраво пристегната с връв.

– Вега, излез напред.

Пуснах ръката на Делф и доближих председателя на Съвета с колебливи стъпки. Още се чувствах леко замаяна, но гледах да не го показвам.

Тансий се обърна към тълпата и извика:

– Официално обявявам Вега Джейн за победител на Дуелума!

Овациите гръмнаха отново. Сред навалицата от Уъгове се мяркаха множество усмихнати и просълзени лица и само тук-таме по някоя кисела физиономия – като на Ран Дигби, Тед Ракспорт, все още на патерици заради простреляния си крак, и Клетъс Луун, който както обикновено ме гледаше на кръв. В по-задните редици забелязах Кроун и Доджсън да шептят нещо помежду си. И на двамата проклетници им се полагаше Валхал, но за съжаление нямах доказателства срещу тях.

– А сега – рече Тансий, щом отново се възцари тишина – от името на Горчилище те възнаграждавам с твоя трофей.

Той ми подаде статуетката. Навярно я бяха направили специално за случая, защото изобразяваше Женска, вдигнала Мъжки над главата си.