Довършителката

– Победила си, нали? – рече, докато се ръкувахме, ухилен до ушите. – Знаех си, че ще ги биеш. Размазала си ги, а?

– Ти пък откъде знаеш, след като през цялото време си бил тук? – попитах, но не успях да сдържа усмивката си.

– Ами нали виждам, че си жива, как откъде.

– Татко! – възкликна възмутеният Делф.

– Всичко е наред, Делф – успокоих го. – Той е прав – щом не съм мъртва, значи съм шампион.

– И какво правите тук? – попита баща му. – Не трябва ли да поливате победата?

– Приближих се и седнах до него. Хари Две тикна муцуна в коленете му и му позволи да го почеше между ушите.

– Браво, добро кученце – рече Дъф. – Вчера не го ли мярнах из нашия двор, Делф?

– Да, но сега всичко свърши и той отново си е при Вега Джейн.

– Как са протезите? – попитах. – Чух, че едната се пукнала.

– А, няма нищо, ще я оправят. Вече взех да свиквам с тях.

Извадих изпод наметката си торбата с монетите и я вдигнах.

– Ето я и печалбата.

– Виж ти – посочи я Дъф с мундщука на лулата си. – Ей на това му се вика печалба. Хиляда монети, а?

– И всичките са ваши.

– Как така наши? – намеси се Делф.

– Нали ти ме научи да се бия. Никога нямаше да спечеля без твоя помощ. И тъй като аз самата нищо не разбирам от пари, искам ти и баща ти да ги вземете.

– Вега Джейн, да не си се побъркала?

– Всъщност дори ще ми направите услуга. – Станах и се озърнах наоколо. – Къде са всички животни? – попитах. – Адарът, младият Слеп?

Дъф изпуфка с лулата си и за първи път в израза му се появи безнадеждност.

– Отидоха си. Няма ги вече.

– Къде са отишли?

– При Уъг, който може да ги обучава добре. И този Уъг не съм аз.

– А кой тогава?

– Кранк Дезмънд.

– Кранк Дезмънд! Та той не може да различи задника на Слеп от муцуната му.

– Дори така да е, има два крака, а аз не.

– Тогава ето какво ще направим – побутнах торбата с монетите. – Ще доведем тук един млад и способен Уъг, ще му плащаме добра надница и ще го обучим. – Огледах празния обор. – Дори може да развъртим собствен бизнес.

– Бизнес? Какво имаш предвид? – попита Делф.

– Вече говорих за това с Тансий. Дадох му името на някой, който знам, че обича животните. Той каза, че изцяло подкрепя идеята. – Направих пауза, докато двамата ми събеседници ме зяпаха в почуда. – В селото открай време се търсят Кретове, Слепове, Уистове, Адари и какво ли не още. Богатите Уъгове ги гледат за удоволствие. Във фермите и на Мелницата ги ползват за работа. Уистовете са добри пазачи, а Адарите служат за компания и разнасяне на съобщения.

– Но досега аз само съм обучавал чужда стока – приведе се заинтригувано напред Дъф.

– Е, вече ще припечелваш повече, защото освен обучението ще можеш и да продаваш.

– Но ние не разбираме нищо от търговия – изпротестира Делф.

– Затова пък разбирате от животни. Това е най-важното.

– Знаеш ли, сине, тя май има право – примигна през дима Дъф.