Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
Тя преглътна тежко, прокарвайки разтреперан пръст под един ред символи.
– Това... това е изповедта на Гавин. От смъртното му ложе.
Всички замлъкнаха.
Елин наруши тишината с треперлив глас.
– Не са го убили. Ераван не можел да бъде унищожен нито с меч, нито с огън, нито с вода. Окото... – Елин докосна колието си. Металът беше топъл. – Затворили го в Окото. Но само временно. И не... не го обезвредили. Просто... го приспали?
– Имам много, много лошо предчувствие за това – натърти Едион.
– Затова му направили саркофаг от желязо и някакъв неразрушим камък. И го скрили в гробница под една планина... в крипта, толкова тъмна... толкова тъмна, че вътре никога не прониквали нито въздух, нито светлина. Защитили го с цял лабиринт от врати – продължи тя, – по които издълбали символи, предотвратяващи отварянето им и с ключ, и със сила.
– Тоест така и на са убили Ераван – замисли се Каол.
Дориан прославяше Гавин още от детството си, спомни си Елин. А цялата легенда за него се оказваше лъжа. Елена я беше излъгала...
– Къде са го погребали? – попита тихо Роуан.
– Погребали го... – Ръцете ù трепереха толкова силно, че ги спусна до тялото си. – Погребали го в Черните планини, построили крепост над гробницата му и настанили там благородническо семейство, което вечно да я брани.
– В Адарлан няма Черни планини – изтъкна Каол.
Устата на Елин пресъхна.
– Роуан – пророни тихо тя. – Как звучи „Черни планини“ на Древния език?
Принцът онемя за момент, после въздъхна тежко.
– Морат – отвърна накрая.
Тя обърна изцъклени очи към него. В първия миг четиримата можеха единствено да се взират недоумяващо един в друг.
– Дали е съвпадение – пророни Елин, – че кралят изпраща силите си точно в Морат?
– Дали е съвпадение – отвърна в същия тон Едион, – че знаменитият ни крал се е сдобил с ключ, отключващ всяка врата – дори такава между два свята – и командирът на армията му притежава същото онова място, където е погребан Ераван?
– Кралят е умопомрачен – процеди Каол. – Ако планира да възкреси Ераван...
– Кой знае, може вече да го е сторил – подхвърли Едион.
Елин погледна към Роуан. Лицето му тъмнееше. Ако в нашия свят е влязъл валгски крал, трябва да действаме бързо. Да вземем Ключовете на Уирда и да прогоним черните твари обратно в пъкъла им.
Тя кимна.
– Но защо го прави сега? Разполага с двата Ключа от поне десетилетие. Защо е призовал Валгите точно сега?
– Съвсем логично е – подхвана Каол, – ако има намерение да възкреси Ераван.
Все пак трябва да подготви армията му.
Елин се задъхваше.
– Лятното слънцестоене е след десет дни. Ако освободим магията точно тогава, когато слънцето е най-силно, има голяма вероятност и способностите ми да са най-могъщи. – Тя се обърна към Едион. – Кажи ми, че си намерил много адски огън.
Братовчед ù кимна, но не толкова ентусиазирано, колкото се беше надявала.
51.
Манон и Тринадесетте ù стояха около маса в стая, скътана надълбоко във вещерския щаб.
– Знаете защо ви събрах тук – подхвана Манон.
Никоя от тях не отговори, никоя не седна. Почти не ù говореха след кървавия разгром на онова племе в Белия зъб. А днес получаваше още вести. Още искания.
– Херцогът държи да му изпратя второ сестринство. Този път от Черноклюните.
Мълчание.
– Искам да чуя мнението ви.
Никоя от вещиците не посрещна погледа ù. Никоя не пророни и дума.
Манон изтрака с железните си зъби.
– Дръзвате да ми се опълчвате?
Сорел се покашля, призовавайки вниманието им.
– Не на теб, Манон. Опълчваме се на човешкия червей, който смята, че може да използва телата ни като своя собственост.
– Върховната вещица е спуснала заповеди, на които ще се подчинявате.
– В такъв случай просто му дай Тринадесетте – обади се Астерин, единствената, посмяла да вдигне очи към нея. Носът ù още беше подут и насинен от побоя. – Предпочитаме ние да посрещнем такава съдба, вместо да предаваме сестрите си.
– И всички сте съгласни с това? Да раждате демонски изчадия, докато телата ви не рухнат?
– Ние сме Черноклюни – обяви Астерин с гордо вдигната брадичка. – Не сме ничии роби и няма да позволим да ни използват. Ако цената на бунта ни е никога да не се завърнем в Пустошта, така да бъде.
Никоя от другите вещици не помръдваше и мускул. Очевидно бяха обсъдили въпроса предварително. Бяха стигнали до решение.
Сякаш им трябваше специален подход към нея.
– И какви други теми разисквахте на малкия си съвет?
– Има някои... неща, Манон – отвърна Сорел. – Неща, които трябва да чуеш.
Предателство. Ето това простосмъртните наричаха „предателство“.
– Не ме е грижа какво вие, глупачки такива, смятате, че трябва да чуя.
Единственото, което трябва да чуя, е „Да, Водачке на Крилото“. И името на някое проклето сестринство.
– Ти избери – озъби ù се Астерин.
Вещиците се размърдаха нервно. Май това не влизаше в плана...
Манон заобиколи масата, подминавайки вещиците, които не смееха да вдигнат лице към нея, и отиде до Астерин.
– Още откакто стъпи в тази крепост, само пилееш времето ми. Не ме интересува, че си летяла до мен цял век. Ще те усмиря като бясната кучка, каквато си...
– Хайде тогава – процеди през зъби Астерин. – Изтръгни гръкляна ми. Баба ти ще е безкрайно доволна, че най-сетне си се решила.
Сорел застана зад гърба на Манон.
– Предизвикваш ли ме? – попита с гибелно тих глас Манон.
Изпъстрените със златисто очи на Астерин затанцуваха.
– Наречи го както...
Но в този момент вратата се отвори и затвори.
Млад мъж със златисторуса коса стоеше в стаята при тях и нашийникът му от черен камък проблясваше на факелната светлина.