Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
– Само дето Нели не беше наясно, че хората на краля заловиха търговеца на опиум още преди два дни. Убиха го, естествено. Знаете ли, понякога си мисля, че Аробин през цялото време се е чудил дали иска да ми помогне, или не. По време на онази вечеря беше подхвърлил нещо, което я накара да се замисли и да разучи въпроса.
– Значи резервът му в катакомбите е неохраняван – пророни Роуан.
Тя се загледа в мрака под краката си.
– Който го намери, за него си е – изчурулика ведро и скочи.
50.
– Как са успели онези отрепки да пазят такова място в тайна? – прошепна Елин на Каол.
Четиримата стояха на върха на малко стълбище, докато факлите на Едион и Роуан хвърляха златиста светлина из внушителното помещение пред тях.
Каол се оглеждаше, клатейки глава. Поне не се виждаха клошари, слава на боговете.
– Според легендата, Пазарът на сенките бил построен върху костите на бога на истината.
– Е, поне кости има в изобилие.
Всички стени и таванът бяха изкусно украсени с черепи и кокали, сякаш бяха изцяло изградени от тях. Дори подът в дъното на стълбището беше застлан с кости в различни форми и размери.
– Това не е обикновена катакомба – обади се Роуан, оставяйки факлата си на земята. – Някога тук е имало храм.
И наистина – из гигантското помещение се виждаха олтари, пейки и дори черен басейн с огледална повърхност. В сенките отвъд светлината на факлата се губеха и още подобни.
– По костите има някакви писания – отбеляза Едион, като слезе по стълбите и стъпи на костения под. Елин направи гримаса.
– Внимавай – предупреди го Роуан.
Братовчед ù махна мудно с ръка и отиде до най-близката стена.
– На всякакви езици са... и всичките са написани с различен почерк – удиви се Едион, вдигнал факлата си нависоко, докато се движеше покрай стената. – Чуйте това: „Аз съм лъжец и крадец. Убих съпруга на сестра си с усмивка на уста“. – Умълча се за момент, зачетен в друго послание. – Всички тези признания... Май тук не са погребани добри хора.
Елин плъзна поглед из костницата.
– Най-добре да побързаме – подкани тя. – Едион, ти поеми тази стена, Каол – централната, Роуан – дясната. Аз отивам при задната. И внимавайте как размахвате факлите.
Горко им, ако неволно ги доближаха до адския огън.
Тя направи една стъпка надолу. И още една. Накрая се озова върху костения под.
През тялото ù пробяга ледена тръпка и очите ù инстинктивно потърсиха Роуан.
Напрегнатото му лице ù казваше всичко, което искаше да знае. Въпреки това принцът пророни:
– Това място е лошо.
Каол мина покрай тях с изваден меч.
– В такъв случай да намерим адския огън и да се омитаме.
- Правилно.
Празните очи на черепите сякаш ги наблюдаваха отвсякъде – от стените, от скулптурите, от колоните в центъра на залата.
– Май този бог на истината – обади се Едион от поверената му стена – е бил по-скоро Грехоядец. Трябва да прочетете какво са писали някои от тези хора... за какви злодеяния си признават. Явно са ги затваряли тук да се изповядват върху костите на други грешници.
– Нищо чудно, че никой не е искал да слиза тук – пророни Елин и навлезе в мрака.
Костницата като че ли нямаше край – попаднаха на разни скрити запаси, но от клошари или други подземни обитатели не бе останала и следа. Намериха опиати, пари и бижута в някои от черепите и костените ниши покрай пода. Но не и адски огън.
Плахите им стъпки по кухите кокали бяха единствените звуци в криптата. Елин навлизаше все по-надълбоко и по-надълбоко в мрака. Роуан скоро претърси отредената му част от храма и се присъедини към нея в дъното, откъдето тесни проходчета се разклоняваха към спящата мрачина.
– Колкото по-навътре влизаме, толкова по-древен става езикът – коментира Елин. – Както и думите, изписани тук.
Роуан, който внимателно отваряше един саркофаг, се завъртя към нея. Не ù се вярваше обикновен човек дори да успее да помръдне каменния капак.
– Някои дори са сложили дата на изповедите си. Току-що попаднах на една отпреди седемстотин години.
– Накара ли те да се почувстваш млад?
Той ù се усмихна закачливо. Елин побърза да извърне поглед.
Костеният под изпращя под тежестта му.
– Елин.
Тя преглътна сухо, загледана в посланието до главата си. Когато бях на двадесет, убих човек за забавление и не казах на никого къде съм го погребал. Цял живот пазих едната костица от показалеца му в бюрото си. Датирано беше отпреди деветстотин години.