Кралица на сенките

– Който и да е бил този бог на истината – прошепна Роуан, сякаш се боеше да не го чуят мъртвите, – не се е славел като благосклонен. Не и като се имаше предвид, че храмът му беше изграден от костите на убийци, крадци и още по-ужасни злодеи... Едва ли много хора бяха благоговели пред него.

Нищо чудно, че сега тънеше в забрава.

Елин доближи камъка.

Дръжката на Дамарис сякаш се вледени в ръката ù – дотолкова, че пръстите ù се отвориха и той изгромоля по костения под като гръм. Роуан мигновено се спусна към нея с извадени мечове. Каменната стена пред тях простена. Скалнит  плочи започнаха да се разместват заедно с издълбаните върху тях символи. В съзнанието ù прокънтяха думите: Само с Окото можеш да видиш истината.

– Не знам защо тези съвпадения продължават да ме изненадват – коментира Елин, когато стената най-сетне спря да се преподрежда заради близостта на меча. Беше се образувала нова, сложна поредица от Знаци на Уирда.

– Можеш ли да ги разчетеш? – попита Роуан.

Едион ги извика отново, но Роуан му отвърна с нареждане те да дойдат при тях. Елин вдигна поглед към издълбаните символи.

– Сигурно ще ми отнеме известно време.

– Действай. Не смятам, че попадаме тук случайно.

Тя потрепери. Не, нищо не беше случайно. Не и когато ставаше дума за Елена и Ключовете на Уирда. Затова въздъхна и започна.

– Пише... пише за Елена и Гавин. На началната плоча – тя посочи един наниз от символи – са описани като първите крал и кралица на Адарлан. После... после ни връщат назад. Към войната.

Зад тях прозвучаха стъпки и Едион и Каол ги наближиха, разпръсквайки златистата аура на факела си. Каол подсвирна.

– Имам лошо предчувствие за това – обади се Едион.

Погледът му прескочи от грамадното Око върху стената към онова около врата на Елин.

– Свиквай – посъветва го тя.

Елин прочете още няколко реда, дешифрирайки значението им. Знаците на Уирда бяха толкова трудни за тълкуване.

– Описани са демонските войни с Валгите, останали по тези земи след Първата война. Но... – Тя прочете реда повторно. – Но този път Валгите били предвождани... – Кръвта ù замръзна във вените. – От един от тримата крале.

Онзи, който попаднал в капан тук, след като затворили портата. Пише, че да погледнеш в очите на крал... на валгски крал, било като да потънеш в... – Тя поклати глава. – Лудост? Отчаяние? Не познавам този символ. Можел да приеме всякакъв облик, но тогава им се явил като красив мъж със златни очи. Очите на валгските крале.

Тя продължи със следващата скална плоча.

– Не знаели истинското му име, затова го нарекли Ераван, Мрачния владетел.

Едион врътна очи.

– После Елена и Гавин воювали с него, магическото ти колие спасило кожите им и Елена го нарекла с истинското му име, което отвлякло вниманието му достатъчно, че Гавин да го убие.

– Да, да – махна с ръка Елин. – Но... не.

– Не? – учуди се Каол.

Елин зачете нататък и сърцето ù прескочи за миг.

– Какво има? – загрижи се Роуан, сякаш елфическите му уши бяха засекли колебанието в сърдечния ù ритъм.