Кралица на сенките

Твърдеше, че нямал такова нещо, макар че из магазина му се търкаляха нужните съставки, всичките безкрайно редки... Така че трябва да има поне малко някъде наоколо.

Тя вдигна каменния капак. Отдолу се намираше стълба, която се губеше в пълен мрак. В лицата им избухна воня на канализация и мъжете сякаш онемяха.

Елин клекна и стъпи на първото стъпало. Едион се напрегна осезаемо, но имаше благоразумието да не възрази, че тя тръгва първа.

Опушената тъмнина я обгръщаше все повече и повече, докато краката ù не достигнаха гладка скала. Въздухът тук, долу, беше сух, колкото и близо да бяха до реката. Роуан слезе втори и освети с факлата древните стени на огромния тунел... и няколко тела – просто черни купчини в далечината, несъмнено жертви на Валгите. Надясно, в посока към Ейвъри, имаше по-малко. Навярно повечето бегълци бяха очаквали засада при изхода към реката и бяха избрали другия път, водещ към сигурна смърт.

Без да изчака Едион и Каол, Елин тръгна надолу по тунела. Роуан я следваше като тиха сянка, напрегнал всичките си сетива. След като каменният капак се затвори със стържене над тях, тя пророни в мрака:

– Ако огънят беше достигнал тайния му резерв... Рифтхолд навярно нямаше да съществува вече. Поне бедняшкият квартал, ако не и по-надалеч...

– Свещени богове! – процеди Каол на няколко стъпки зад нея.

Елин спря пред една решетка в пода на тунела. Отдолу обаче не течеше вода.

Облак прашен въздух се издигна към лицето ù.

– Така ли възнамеряваш да взривиш часовниковата кула... с адски огън? – попита Роуан, приклякайки до нея. Опита да хване протегнатата ù към решетката ръка, но тя му се изплъзна. – Елин... виждал съм последствията от него, цели градове са в руини. Способен е буквално да разтопи човешко тяло.

– Чудесно. В такъв случай знаем, че действа.

Едион надникна в тъмнината отвъд решетката и изсумтя.

– И какво? Смяташ, че е крил резерва си тук, долу?

Ако имаше експертно мнение относно адския огън, го задържа за себе си.

– Канализацията гъмжеше от хора, а е трябвало да го съхранява близо до магазина си – отвърна Елин и дръпна решетката. Тя поддаде малко и Роуан се наведе да ù помогне, обливайки я с аромата си.

– Мирише на кости и прах – обяви той. Устата му се килна на една страна. – Но май и това си очаквала.

– Това си искала да разбереш от Нели, къде се крие. За да ти продаде от онова нещо – обади се Каол зад гърбовете им.

Елин запали една дървена треска от факлата на Роуан. Доближи я до ръба на зейналата пред нея дупка и пламъкът освети триметровото разстояние до калдъръмената пътека отдолу.

Полъх на вятъра я побутна по гърба... към дупката.

Тя остави собствената си факла и седна на ръба, провесвайки крака в мрака под себе си.