Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
– Сериозно?
– Ако не беше Еванджелин, май щях да се преобразя в някой звяр с остри нокти и зъби и да заживея в пустошта.
– И ще се разделиш с лукса?
Лизандра махна някакво мъхче от ръкава ù.
– Естествено, че харесвам лукса. Да не мислиш, че не ми се нрави да се кипря с хубави рокли и бижута? Но в крайна сметка... те са просто труфила. Напоследък ценя повече хората в живота си.
– Еванджелин е щастливка, че те има.
– Не говорех само за нея – каза Лизандра и прехапа плътната си долна устна. – Благодарна съм и за теб.
Елин навярно щеше да ù отвърне с подобаващо топли думи, ако от кухнята не беше излязла слаба, тъмнокоса жена. Нели.
Затова се отблъсна от стената и тръгна наперено към тезгяха, следвана от Лизандра.
– Искали сте да говорите с мен за някакъв пай? – попита Нели.
Лизандра се усмихна слънчево и се приведе към нея.
– Май сладкарят ни е изчезнал заедно с Пазара на сенките. – Шепнеше толкова тихо, че дори Елин едва я чуваше. – Носят се слухове, че вие знаете къде е.
Сините очи на Нели се превърнаха в ледени кристали.
– Не знам нищо по въпроса.
Елин остави дискретно кесията си на тезгяха и се приведе напред, за да не видят клиентите и продавачите как я плъзва към Нели. Монетите вътре издрънчаха. Тежки монети.
– Страшно много ни се яде... пай – натърти тя с театрално отчаяно изражение. – Просто ни кажете къде можем да го намерим.
– Никой не се измъкна жив от Пазара на сенките.
Ясно. Несрин ги беше предупредила, че Нели не проговаря лесно. Щеше да е твърде подозрително, ако тя самата я попиташе за търговеца на опиум, но на никого нямаше да му направи впечатление, ако две плиткоумни, разглезени богаташки стореха същото.
Лизандра остави още една кесия с монети на тезгяха. Друга от работничките надникна към тях и куртизанката побърза да каже:
– Бихме искали да направим поръчка. – Жената върна вниманието си към клиента пред себе си и усмивката на Лизандра придоби котешка лукавост. – Кажи откъде да вземем пайовете, Нели.
Някой я извика откъм кухнята и погледът ù запрескача между двете. Накрая въздъхна, приведе се напред и прошепна:
– Измъкнали са се през канализацията.
– Чухме, че тунелите били завардени от стражи – рече Елин.
– Не и толкова надълбоко. Спуснали са се в катакомбите под тях. Още се крият там. Вземете и охранителите си, но да махнат емблемите от дрехите си. Там не е място за богаташи.
Катакомби. Елин не беше чувала за катакомби под канализацията. Интересно. Нели се оттегли обратно в кухнята. Елин сведе поглед към тезгяха.
И двете кесии ги нямаше.
Измъкнаха се незабелязано от пекарната и тръгнаха надолу по улицата, следвани от четиримата си телохранители.
– Е? – попита шепнешком Несрин. – Права ли бях?
– Баща ти трябва да уволни тая Нели – рече Елин. – Любителите на опиум са келяви работници.
– Бива я в пекарството – обясни Несрин и се върна при Каол, който вървеше зад тях.
– Каква информация ù изкопчихте? – поинтересува се Едион. – И ще ми кажете ли защо ви трябваше да я разпитвате за Пазара на сенките?
– Търпение – призова го Елин. После се обърна към Лизандра. – Знаеш ли, обзалагам се, че мъжете ни ще престанат да ръмжат, ако се превърнеш в призрачен леопард и ти им покажеш как се ръмжи.
Лизандра вдигна вежди.
– Призрачен леопард?
Едион изруга.
– Бъди така добра да не се превръщаш точно в този звяр.
– Защо? Какво представлява? – попита Лизандра.
Роуан се засмя под нос и се доближи до Елин. Тя се престори, че не го вижда.
Почти не си бяха говорили цяла сутрин.
Едион поклати глава.
– Дяволи с козина. Живеят в планината Еленови рога и през зимата слизат в подножието ù да ловят добитък. Някои са големи колкото мечки. Само дето са още по-зли. А когато добитъкът свърши, започват да нападат нас.
Елин потупа Лизандра по рамото.
– Май е точно твой тип животно.
– Бяло-сиви са, така че направо се сливат със заснежените скали – продължи Едион. – Може изобщо да не ги усетиш, докато не видиш бледозелените им очи...
Усмивката му посърна, когато Лизандра впери собствените си зелени очи в него и килна глава настрани.
Елин не можа да сдържи смеха си.
– Обясни ми защо сме тук – нареди Каол, докато Елин прескачаше една паднала дървена греда в изоставения Пазар на сенките. Роуан осветяваше с факла изпепелените останки от сергии и човешки тела. Лизандра се беше върнала в публичния дом, съпроводена от Несрин, а Елин беше нахлузила набързо костюма си в една затънтена уличка, скътвайки роклята зад изхвърлен кафез с надеждата никой да не я отмъкне, преди да се е върнала.