Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
– Благодаря ти, че се излагаш на такава опасност заради нас.
Очите на Несрин просветнаха и тя каза:
– Да живее кралицата.
Но Елин вече крачеше в другата посока.
Несрин привика Каол с поглед и той тръгна след двама им с Едион.
Неунищожима армия, навярно предвождана от самия Ераван, ако кралят на Адарлан имаше безумието да го възкреси.
Армия, способна да потъпче всяка човешка съпротива.
Но... но не и ако се съюзяха с магьосниците.
Стига на магьосниците да им беше останала воля да спасяват света им след всичко, което бяха преживели.
– Кажи нещо – подкани я Роуан зад гърба ù, докато Елин преодоляваше със стремглава крачка улица след улица.
Не можеше. Не можеше дори да оформи мислите в главата си, камо ли да ги представи в думи.
Колко ли разузнавачи и бунтовници бяха загубили живота си, за да им набавят тези сведения? И колко ли по-ужасно щеше да е чувството, когато и на нея ù се наложеше да изпрати хора на сигурна смърт, когато дойдеше време да гледа как войниците ù измират в ръцете на онези чудовища? Макар и Елена да ù беше помогнала, отвеждайки търговеца на опиум до храма на Грехоядеца, за да го намерят и те... въпреки това далеч не се чувстваше благодарна.
– Елин – прошепна Роуан толкова тихо, че само тя и уличните плъхове чуха.
Едва беше оцеляла след двубоя с Баба Жълтонога. А нима някой можеше да оцелее при схватка с цяла армия вещици воини?
Той я хвана за лакътя и я принуди да спре.
– Ще се изправим заедно срещу това – пророни с греещи очи и лъснали кучешки зъби. – Както винаги досега. Независимо от изхода.
Тя потрепери, потрепери като проклета страхливка, изтръгна ръката си от него и продължи напред. Дори не знаеше накъде върви, а само че трябваше да се движи, да въдвори ред в мислите си, в света, преди да е спряла, защото спреше ли, нямаше да мръдне от мястото си повече.
Уивърни. Вещици. Нова, още по-голяма армия. Тясната улица я притискаше от две страни и я караше да се чувства като в наводнен канализационен тунел.
– Говори с мен – подкани я отново Роуан, вървейки на почтително разстояние зад нея.
Елин познаваше квартала. Няколко пресечки по-надолу се намираше един от входовете, през които Валгите слизаха в канализацията. Хрумна ù да скочи вътре и да накълца няколко от тях на парчета. Да проучи какво знаят за Мрачния владетел Ераван и дали той още спи под планината.
А може би изобщо нямаше да си губи времето с разпити.
Силна, широка ръка сграбчи лакътя ù и я придърпа назад към здраво мъжко тяло.
Но мирисът му не беше този на Роуан.
А ножът до гърлото ù, острието, притиснато в кожата ù с такава злоба, че усети хаплива болка и струйка кръв...
– Отивате ли някъде, принцесо? – прошепна Лоркан в ухото ù.
Роуан живееше с мисълта, че знае какво е страх. Че може да се изправи пред всякаква опасност с бистро съзнание и самообладание. Докато Лоркан не изскочи от сенките с такава бързина, че дори не успя да го подуши, преди да опре нож в гърлото на Елин.
– Мръднеш ли – процеди Лоркан в ухото ù, – умираш. Проговориш ли, умираш.
Ясно?
Елин не му отвърна. Ако опиташе да кимне, щеше сама да пререже гърлото си на острия нож. Точно над ключицата ù вече лъщеше кръв, изпълвайки улицата с железния си мирис, който запрати Роуан в онова ледено, смъртоносно спокойствие.
– Ясно? – изсъска Лоркан и я разтърси достатъчно, че кръвта ù да шурне по-силно. Тя обаче не продумваше и дума, както ù беше наредил. Лоркан се засмя. – Добре. Така си и помислих.
Светът забави темпото си и се разля пред Роуан с пронизителна бистрота: всяко камъче от сградите и улицата, боклуците около тях – всичко изпъкна пред очите му. Всичко, което можеше да му помогне, което бе възможно да използва като оръжие.
Ако не беше загубил магията си, щеше вече да е сплескал белите дробове на Лоркан, да е разбил защитните му сили с лекота. Щеше от самото начало да ги е обградил с предпазна сфера, възпрепятствайки засади като тази. Очите на Елин срещнаха неговите.
Страх – от тях надничаше искрен страх.
Знаеше, че е изпаднала в неравностойна ситуация. И двамата бяха наясно, че колкото и ловки да бяха, острието на Лоркан щеше да е по-бързо.
Лоркан му се усмихна, свалил тъмната си качулка. Несъмнено за да види Роуан триумфа в черните му очи.
– Нямаш ли какво да ми кажеш, принце?
– Защо? – беше единственият въпрос на Роуан.
Никое действие, никой възможен план нямаше да го отведе до нея навреме. Зачуди се дали Лоркан осъзнава, че ако я убиеше, щеше да я последва мигновено. После идваше ред и на Майев. А после и на останалия свят. Като отмъщение.