Операция „Червена буря“ [bg]

Капитанът се върна до картографското табло.

— Какво става?

— Няма голяма промяна в пеленга. Трябва да е доста далеч, капитане, може би в третата конвергентна зона. Разстоянието вероятно е осемдесет мили. Не е възможно да се приближава към нас. Ако беше така, отдавна щяхме да сме изгубили сигнала при излизането му от зоната. — Напрежението от операциите през изминалата седмица бе оказало влияние и върху старпома и това му личеше. — Ако трябва да направя предположение за източника, според мен той е атомна подводница. Вероятно е от шумните. Акустичните условия са доста добри, така че имаме три възможни конвергентни зони. Мога да се обзаложа, че и руската подводница прави същото, което правим и ние — патрулира предварително зададени й координати. По дяволите, може би също като нас и тя обикаля в кръг. С това могат да бъдат обяснени и минималните промени в пеленга.

Капитанът се намръщи. Това беше единственият истински контакт, който бяха засекли от началото на войната. Маккафърти се намираше близо до северния край на патрулната си зона, а целта вероятно се намираше малко отвъд границата на зоната. Да я преследва, означаваше да остави по-голямата част от сектора си незащитен…

— Да го пипнем — нареди Маккафърти. Десет градуса ляво на борд, нов курс три-пет-едно. Две трети напред.

„Чикаго“ бързо се обърна на север, ускорявайки до петнадесет възела максималната си „безшумна“ скорост. В такива случаи подводницата излъчваше много малко шумове. Рискът от засичане беше малък, защото дори и при тази скорост хидролокаторите й можеха да засекат цел на разстояние от пет до десет мили. Четирите й торпедни апарата бяха заредени с две торпеда Mk-48 и две противокорабни ракети „Харпун“. Ако целта беше подводница или кораб, „Чикаго“ можеше да се справи с нея.