Операция „Червена буря“ [bg]

— Пред нас изглежда е чисто — каза Едуардс. — Отвъд онази поляна има още един поток, зад него е главният път, после идва един второкласен път и хълм, който води към полето от лава. Да тръгваме.

— Добре, лейтенант. — Смит се изправи и тръгна напред. Останалите го последваха на разстояние пет ярда един от друг. „Малкото копеле май здравата се е разбързало!“

Теренът беше почти равен, а тревата достигаше до коленете им. Четиримата се движеха бързо, приведени над тревата, стиснали оръжията си пред гърди, докато завиха леко на изток, за да избегнат село Холмур. Следващият поток беше по-плитък от река Судура, но също толкова студен. Групата го прекоси и спря на отсрещния бряг. Намираха се само на двеста ярда от магистралата. Смит отново тръгна пръв, този път снишен почти до земята. Сержантът се придвижваше с прибежки, между които клякаше, за да направи бърз оглед на околността. Останалите повтаряха съвсем точно движенията му и групата се събра отново във високата трева на петдесет фута от пътя.

— Добре — каза Смит. — Ще пресечем един по един, на една минута един след друг. Аз ще мина пръв. Ще спра на петдесет фута от другата страна на пътя, до онези скали. Когато пресичате, не се бавете снишете се, притичайте и елате при мен. Ако видите нещо да се приближава, отдалечете се, колкото можете повечето от пътя, и залегнете. Ако лежите неподвижно, няма да ви забележат. Не се шашкайте. Ясно ли е? — Всички, включително и Едуардс, кимнаха утвърдително.

Сержантът направи точно както бе казал. Той се огледа още веднъж в двете посоки, за да се увери, че нищо не се движеше към групата, след което притича през пътя. Екипировката му се люлееше и се удряше в тялото му, докато Смит тичаше от едната до другата страна на магистралата. Останалите изчакаха една минута, след което Гарсия последва сержанта. След още една минута той бе последван от Роджърс. Едуардс преброи до шестдесет и се втурна напред. Лейтенантът беше удивен — и смутен — от огромното напрежение, което съпътстваше едно толкова просто нещо, каквото беше преминаването на пътя. Той беше по средата на платното, когато изведнъж се спря и застина на място. От север приближаваха автомобилни фарове. Едуардс стоеше на място и гледаше как светлините го приближаваха…