Операция „Червена буря“ [bg]

— Разузнаването твърди, че в този район е имало три „Фокстрота“ и една „Ноември“, плюс може би още една атомна подводница. Онази, която потопихме, вероятно е била „Фокстрот“, защото не беше достатъчно бърза, за да проследи конвоя. — ПЛБ офицерът погледна нагоре. — Но „Ноември“ са достатъчно бързи за тази задача. Със сигурност си нямаме работа с нова атомна подводница. Ако беше така, тя нямаше да прекрати огъня толкова бързо. Можем да приемем, че е „Ноември“.

— Добре. Да речем, че се е придвижила на север с шест или седем възела, след което е завила на изток с надеждата утре отново да успее да ни ужили. Къде ще бъде в такъв случай?

— Точно сега… тук, сър — отвърна ПЛБ и посочи към една точка на петнадесет мили от фрегатата. — Не можем да я подгоним.

— Не, но можем да се ослушваме и да я засечем, ако се опита да настигне конвоя. — Морис се замисли. Конвоят щеше да променя основния си курс към едно-две-нула всеки час, за да се придвижи по на юг, далеч от внезапно нарасналата заплаха от страна на съветските бомбардировачи с голям обсег на действие. Корабите щяха да се нуждаят от време, за да се прегрупират отново и да заемат местата си. Това щеше да позволи на подводницата да мине напряко и да се приближи до целта си. Зигзагообразното движение на търговските кораби не им позволяваше да развият повече от шестнадесет възела. Една подводница от клас „Ноември“ можеше да се опита да се възползва от това. — Искам хидроакустиците да наглеждат особено внимателно този сектор. Нашият приятел може да се върне.

— Дали да не извикаме един P-3? — зачуди се TAO.

Морис поклати глава.

— Те трябва да останат пред конвоя, защото основната заплаха е все още пред нас. Нашето задължение е да подсигуряваме тила, поне докато не установим контакт със сигурност. Мисля, че подводницата ще последва конвоя, а може дори и да се покаже, за да изпрати доклад за контакта.