Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
— Доколко е безопасна позицията ви?
— По пътя под нас се наблюдава движение, но ние се намираме доста далеч от него, може би на около една миля.
— Добре. Виждаш ли електроразпределителната централа на югозапад от вас?
Едуардс вдигна бинокъла си с една ръка, за да провери. На картата това място беше отбелязано като Артун. Там се намираха главните електрически трансформатори за енергийната мрежа в тази част на острова. Високоволтовите далекопроводи идваха от изток, а разпределителните кабели тръгваха във всички посоки от Артун.
— Да, виждам я.
— Как вървят нещата, Хрътка?
Едуардс щеше да каже, че всичко е страхотно, но се спря навреме.
— Кофти. Наистина кофти.
— Прието, Хрътка. Дръжте под око централата. Виждаш ли нещо около нея?
— Изчакай. — Едуардс сложи антената на земята и огледа мястото по-внимателно. А-ха! — Добре, забелязвам една бронирана машина, която се подава иззад ъгъла на западната страна. Трима… не, четирима въоръжени мъже се виждат в открития район. Не мога да видя нищо друго.
— Много добре, Хрътка. Сега поставете това място под наблюдение. Незабавно ни уведомете, ако се появят зенитни установки, а също и ако забележите още изтребители. Започнете да записвате колко камиони и войници виждате и накъде се отправят. Не забравяйте да записвате бройката. Ясно ли е?
— Добре. Да записваме и да докладваме.
— Точно така. Справяш се добре, Хрътка. Заповедите ви гласят да наблюдавате и докладвате — напомни му още веднъж Кучкарникът. — Избягвайте контакт. Ако видите вражески войници да се отправят към вас, изчезвайте незабавно. Не ни се обаждайте, просто се разкарайте от позицията си и докладвайте при първа възможност. А сега напуснете ефира за малко.
— Прието. Край. — Едуардс прибра предавателя в раницата. Вече можеше да прави това и със завързани очи.
— К’во става, лейтенант? — попита Смит.
Едуардс изсумтя.
— Скатаваме се и наблюдаваме онази електроцентрала.
— Мислите ли, че ще искат от нас да изгасим светлините?
— Там долу има твърде много войници, сержант — отвърна Едуардс. Той се протегна и отвори пакета с храната си. Гарсия беше на пост на едно възвишение вдясно от него, а Роджърс спеше. — Какво имаме за закуска?
— Ами, ако имате фъстъчено масло и бисквити, аз бих разменил прасковите си за тях.
Едуардс разкъса контейнера на порциона си и прегледа съдържанието му.
— Става.
Глава двадесет и втора
Ответни удари
Подводницата намали скоростта си, за да засече отново целта си. „Чикаго“ се бе движила с петнадесет възела в продължение на повече от един час и сега с намалена скорост се издигна на дълбочина петстотин фута, точно по средата на дълбокия акустичен канал. Маккафърти нареди източен курс, което позволи на буксирния хидролокатор — „опашката“ на подводницата — да се насочи към предполагаемата цел на север. Необходими бяха няколко минути за изправянето на хидролокаторния кабел и насочването му в правилната посока, за да могат хидроакустиците да започнат работа. Данните бавно започнаха да се появяват на екраните на операторите и един главен старшина си сложи чифт слушалки, надявайки се да осъществи слухово откриване. Нямаше нищо за откриване. В продължение на двадесет минути на екрана се виждаха само произволни шумови модели.
Маккафърти прегледа картографираните данни. Контактът им трябваше да се намира на разстояние точно две конвергентни зони и при метеорологичните условия в момента те трябваше да го засекат с лекота. Само че на екраните им не се виждаше нищо.
— Ние дори не успяхме да го класифицираме — сви рамене старпомът. — Контактът е напуснал сектора.
— Издигнете се на антенна дълбочина. Да видим какво става на повърхността. — Маккафърти се приближи до постамента на перископа. Напрежението в отделението нарасна моментално и това не убягна на капитана. Последният път, когато бяха изпълнили тази маневра, „Чикаго“ едва не бе потопена. Подводницата се изравни на дълбочина шестдесет фута. Хидроакустиците направиха още една проверка, но не откриха нищо. ESM мачтата беше вдигната и електронният техник докладва, че получава само слаби сигнали. Тогава беше вдигнат и търсещият перископ. Маккафърти направи много бърз оглед на хоризонта. Във въздуха беше чисто, на повърхността също.