Операция „Червена буря“ [bg]

— Добре, „Блубърд“, намираме се на три мили от центъра на указания квадрант. Доложете позицията си.

— На две мили зад вас, Папа-Едно-Шест. Включвай!

Системният оператор свали капачката на радарния превключвател и премести ключа от позиция „Готовност“ в позиция „Активен“. Окаченият под носа на хеликоптера радарен предавател моментално започна да излъчва енергийни вълни.

— Контакт, имаме радарен контакт по пеленг едно-шест-пет, разстояние хиляда и сто ярда!

— Подгответе MAD оборудването! — Пилотът увеличи скоростта и се насочи към точката на контакта.

— И ние го засякохме — обади се тактическият оператор. Един старшина 1-ви клас бързо зареди едно торпедо, като установи първоначалната му дълбочина на търсене на сто фута.

Хеликоптерът включи предупредителните си светлини и в тъмнината се появиха мигащи червени лампички. Вече нямаше смисъл да се крият. Подводницата сигурно беше засякла радарното им излъчване и вероятно вече се опитваше да се скрие в дълбокото. За това обаче й беше необходимо повече време, отколкото имаше в действителност.

— Пусни димките! — извика системният оператор.

В тъмнината димът не се виждаше, но слабият зелен пламък на димката не можеше да бъде пропуснат. Хеликоптерът зави рязко наляво, давайки път на самолета, който сега се намираше само на петстотин ярда зад него.

Мощните прожектори на P-3C бяха включени и екипажът на самолета забеляза дирята, оставена от вече скрития под повърхността перископ на подводницата. Пилотът отбеляза, че MAD контактът беше дал вярното местоположение на целта още от първия път. Бомбените люкове на „Ориона“ се отвориха и торпедото падна към черната водна повърхност заедно се един хидролокаторен буй.

— Положителен хидроакустичен контакт, оценяваме го като подводница! — обяви един хидроакустик по вътрешната свръзка. Линиите на екрана му изглеждаха точно като сигнатурата на движеща се на висока скорост подводница от клас „Ноември“. Изстреляното торпедо вече се беше включило в режим на непрекъснат активен поиск. — Торпедото приближава бързо целта… Изглежда добре, Тако, приближава се… приближава се… сблъсък! — Звуковата — сигнатура на торпедото се сля с тази на подводницата и на каскадния екран се появи ярко петно. Операторът на „Ориона“ превключи хидролокатора от пасивен в активен режим и записа ехото от експлозията на бойната глава на торпедото. Звуците от витлата на подводницата спряха да се чуват, след което операторът регистрира шум от вкарване на въздух в резервоарите за баласт, който бързо изчезна, когато подводницата започна последното си потапяне в дълбините.

— Целта поразена, целта поразена! — извика радостно тактическият координатор.