Вълчето братство

— Наистина ли? — попита Габорн.

— Наистина. Сега ти служиш на Земята и ако й служиш добре, тя също ще ти служи вярно.

Габорн устоя на желанието да легне веднага. Вместо това се вгледа в Бинесман в тъмното. На звездната светлина лицето на чародея сияеше, сивата му коса беше сякаш загърната в ореол.

Цветът на лицето на чародея трудно се долавяше, но все пак то беше толкова зелено, че не приличаше съвсем на човешко.

— Трябва да ти призная нещо — каза Габорн.

— Ще ти помогна, ако мога — отвърна Бинесман.

— Аз… излъгах своите хора тази нощ. Казах им, че Земята ми е заповядала да ударя Радж Атън… но това не е съвсем вярно.

— Не е ли? — попита с нотка на съмнение Бинесман.

— Земята ме предупреждава, че много хора ще загинат, ако не избягат — каза Габорн. — И в същото време ми позволява да ударя. Не съм… не съм сигурен какво точно иска.

Бинесман отпусна тоягата си.

— Може би… си подведен.

— Подведен?

— Казваш, че Земята иска да удариш Радж Атън. Но сигурен ли си, че този, който го иска, не си самият ти?

— Разбира се, че искам да го нападна — каза Габорн.

— Значи държиш знамето на мира в едната ръка и бойната брадва в другата. Смърт ли предлагаш, или мир? И как може Радж Атън да ти повярва, щом сам не си го решил?

— Значи смяташ, че трябва да му предложа мир? А заповедта на Земята да го нападна?

— Смятам — твърдо каза Бинесман, — че трябва да прозреш отвъд илюзиите. Радж Атън не е истинският ти враг. Ти беше изпратен, за да спасиш човечеството, а не да се биеш с него. Трябва да прозреш това преди да разбереш волята на Земята. Халите също са илюзия. Ти се сражаваш с невидими Сили. Преди да удариш по Радж Атън, по халите или по някой друг, трябва да осъзнаеш, че те са само заместители на истинския ти враг.

Габорн поклати глава.

— Не разбирам.

— Е, ще ти стане по-ясно, когато стигнеш Карис — постара се да го успокои Бинесман. — Земята знае кои са враговете й, а ти притежаваш дара на Земния взор. Ти също ще узнаеш кои са враговете на Земята, щом ги видиш.

Габорн наведе глава. Беше твърде уморен, за да гадае.

Бинесман го погледна загрижено и го докосна по рамото.

— Габорн, трябва да ти кажа нещо. Още сега. Не искам да те обидя, но изглежда, че трудно ще го разбереш.

— Какво е то?

— Решен си да тръгнеш на бран — каза Бинесман. — Ще влезеш в битка, нали?

— Да, така мисля.

— Тогава съм длъжен да те попитам: разбираш ли своята роля като Земен крал?

— Мисля, че да. Трябва да Избера семената на човечеството и да ги спася в тъмните времена, които идат.

— Точно така — каза Бинесман. — Но не разбираш ли, че колкото и да ти се иска да влезеш в битка, твоето място не е там? Ще се обидиш, ако конярят реши да ти поднесе вечерята, нали? Нито ще позволиш на главния си стюард да раздава правосъдие от името на краля. Дългът на Земния крал не е да се замесва в конфликти. Доколкото мога да съдя, твоят дълг е да избягваш конфликти.